Ноември е и сме в Кьолн. Излизаме от Muse без глави. На шега си говорим как ще ходим на Уембли. На другия ден обаче обявяват дати и си купуваме билети за втората вечер в Лондон още от предварителната продажба. Почти година преди концерта.

Явор ме накара, аз нямаше да се окажа там накрая. Гледах ги тези две дати в Раундхаус и си мислех да си взема билет ама тъкмо получих парички и те взеха, че се разпродадоха. Добре ама гореспоменатият изтъкна трудноопровержимия факт, че това ще е забавен концерт. И си викам, ще се ходи, няма как, имам Индиотек мисия.

Когато преди две години слушах за първи път Los Campesinos!  на живо,  опитах се да се поставя на мястото на тези момчета и момичета на моята възраст, за които буквално до преди три месеца никой не беше чувал. За какво ли мислеха те тогава :