Hot Chip пуснаха първо видео от предстоящия им албум In Our Heads. То е към песента Night and Day и отново е режисирано от Питър Серафинович, направил клипа към техния предишен сингъл I Feel Better. В новото видео участват актьора Терънс Стамп, топмодела Лара Стоун и комикът-музикант Реджи Уатс. Албумът In Our Heads пък излиза на 11 юни през Domino Records.

Когато човек чуе за трудноопределима музика от страна като Словения, реакцията може би ще е любопитство, но в повечето случаи вероятно на групата ще бъде издадена предварителната присъда за твърде нестандартна за съответния вкус. Но Silence, наистина трудноопределими, същевременно могат да докоснат всеки и то на неподозирани места. Въпреки завоите в кариерата им, вървяща против всякаква общоприета пътека и често на ръба на комерсиалното самоубийство, музиката им винаги е съдържала някакъв универсален елемент, който прави нетипичното общовалидно.

Такъв е и новият им албум, носещ заглавието Musical Accompaniment for the End of the World (Songs for Two Pianos, Tactful Synths and Voice) и издаден на 100-годишнината от потъването на Титаник.

‘Избрахме това име по напълно опортюнистични причини – все пак лошите новини пътуват по-бързо‘, казва пред Indioteque с типичното си чувство за хумор вокалистът и лирик на дуото Борис Бенко. Тази „стратегия“ всъщност звучи почти логично, като се има предвид криминално малката промоция, която те предприемат с последните си издания. Те са от каталога на независи лейбъли и в ограничен тираж, концертите и интервютата са рядкост, а по време на появата на нов диск групата е вече съсредоточена върху поне два нови проекта. Доскоро те дори страняха от социалните мрежи. ‘Скромното промотиране всъщност често е случаят, когато имаш малък бюджет. Но е интересно човек да се замисли: дали пък скъпите рекламни кампании не правят продуктите да изглеждат твърде евтини? Все пак вероятно ще организираме няколко концерта в Европа – по-голямо турне сигурно ще забави края на света.’, казва още Бенко, успокояващ U2, че дори и дуото да тръгне на турне, то няма да застраши рекордите им.

(Борис Бенко като гост на турнето на Laibach към съвместния им албум Volk)

Пътят на Silence, съставени от Борис Бенко и Примоз Хладник, започва през 1992 г. в Любляна, град, който Бенко сравнява с кучето си – малко, дразнещо, но безкрайно любимо. В края на 90-те се появяват албумите Ma Non Troppo (1997) и Unlike a Virgin (1999), в които електронното звучене доминира, но сега дуото ги отхвърля като твърде хаотични.

(Примоз Хладник и Борис Бенко)

С третия си албум Vain, a Tribute to a Ghost (2004), Silence правят един от най-интересните експерименти, случвали се в съвременната музика. До момента на издаването му, песните в него се водят като базирани на демо версии, оставени от починалия при мистериозни обстоятелства и изгубил родителите си измислен артист Матей Смолник. Сайтът, който те изграждат, дори включва интервюта с полицаите, намерили тялото. Шумът около идеята достига дотам, че фенове от САЩ пътуват, за да посетят гроба му, а съпричастността към творчеството му достига невероятни размери в интернет. Всички поеми, картини и песни се оказват на Борис Бенко.

Със сингъла Skin и кавъра им на Hall of Mirrors на Kraftwerk с участието на английската поетеса и изпълнителка Ан Кларк Silence се превръщат в едно от свежите и обсъждани имена в електро-поп/готик средите. Но дуото така и не става част от сцената, като се оказва без амбиции да продължи в тази насока. Вместо това те продължават работата си в театъра и през следващите години композират 23 саундтрака, включващи песни на английски, словенски, немски, френски, италиански, завои към джаз, ембиънт, класика, проект с женски вокали, саундтрак към игралния Slovenka, а наред с всичко това се появява съвместен албум с Laibach (Volk, 2007) и антологията Key (2006). В България музиката на Silence е била част от постановките ‘Слугините’ и ‘Жената в миналото’ на Петър Денчев.

‘Никога не сме били изкушени да направим още албуми в стила на Vain. Дори мислихме за реге албум, но уви, косата ми не е особено подходяща за раста‘, размишлява иначе гологлавият вокалист. ‘Всъщност големият успех би ни отказал от музиката. Да си пристиснат да произвеждаш клонинг след клонинг на най-успешния си албум би било пагубно. За щастие успехът никога не е бил сериозна заплаха за нас.’

Новият албум излиза цели осем години след предишния студиен проект, но това по никакъв начин не притеснява създателите му. ‘Не мисля, че има чак толкова големи паузи между албумите ни. По-скоро другите групи правят твърде малки.’

Musical Accompaniment for the End of the World всъщност звучи като смесица между студийните и саундтраковите им албуми, като електрониката е на заден план, а на преден е финното акустично звучене. ‘Зад създаването на всяка една от песните стоеше различна причина, но никога не оставихме причината да попречи на създаването на песента.’

В момента Борис и Примоз пътуват между Япония и Германия за новите си театрални проекти, а в мечтаните им творчески планове попада саундтрак към ням филм по подобие на това, което направиха Air с класиката на Жорж Мелие ‘Пътуване към луната’. ‘Винаги съм бил безкрайно впечатлен от нямото кино – тогава актьорите бяха все още достатъчно възпитани, за да не говорят по време на музиката. Ако някога се впуснем в нещо подобно, бихме си избрали някои от класиките на Бъстър Кийтън.‘

Въпреки постоянно променящите се тенденции в музикалния бизнес и все по-големите трудности при издържаш от таланта си, за Silence това изглежда по-скоро като любопитно предизвикателство. ‘Не се занимаваме с нищо друго освен музика. Все пак обичаме да живеем на ръба.’

А може би известността наистина не би отивала на Silence. Както пише на опаковката на новия им албум – той трябва да се отваря единствено и само при спешен случай.

Повече около историята на Silence може да научите от 30-минутния документален филм, който се появи по-рано тази година. Голяма част от неиздаваните им композиции за театър и кино могат да се чуят на профила им в Soundcloud.

Светослав Тодоров (The Fein)

Обикновено колкото повече си преживял по време на един концерт, толкова повече можеш да говориш за него. Но да разказваш за преживяването The Subways е всъщност почти непосилно – при него единственият специален ефект е харизматичността на вокалиста Били Лън, басистката Шарлот Купър и барабаниста Джош Морган, а тя е нещо, което трябва да се види и почувства. Отнасящи се с агресия към инструментите си и безкраен позитивизъм към публиката, те направиха концерт, в който тълпата нямаше избор дали да остане статична или да бъде подвластна на Били Лън, който показа и добри начални знания по български.

И ако групата е вярна на определени рокендрол традиции, фронтменът им същевременно развенча някои митове – с черна фланелка, дънки, постоянна усмивка и топъл контакт с публиката, той без усилие я накара да полудее, сякаш в разрез на представата, че човекът на сцената трябва да е леко дистанциран, за да бъде център на внимание. 

При цялата им искреност на сцената, твърдението, че българската публиката е най-добрата по време на сегашното им турне, прозвуча като нещо повече от случайно хвърлена фраза. ‘Хора, вие сте страхотни. Мисля, че вече съм българин!‘, каза Лън към края на концерта. Самата публика също не само оправда, но и надмина очакванията – всяка песен беше посрещната и изпята като дългогодишен голям хит, а в сетлиста нямаше нито една песен, която да забави темпото. ‘След тази песен (Turnaround), ние обикновено напускаме сцената (преди биса), но не искам да си тръгвам! Ще се обърнем към усилвателите, а вие ще се направите, че сме си тръгнали и ще вдигнете малко шум – след това ние ще се престорим, че сме се върнали!’  Все пак The Subways не са ‘the ones to turn and walk away‘.

В припева на един от скорошните си сингли, We Don’t Need Money To Have a Good Time, те прозовават ‘forget our worries and do what we like‘, което добре описва атмосферата около групата, но на живо усещаш, че всъщност тази позитивност е много истинска и съвсем не наивна.

В изпълнения почти до краен предел Mixtape 5 се получи шоу, което с пълно право може да бъде наречено едно от най-добрите в българската концертна история и то в конкуренция с имената, свирили в големите зали и стадиони. А ако някой някога се е нуждаел от доказателство, че рокът не е мъртъв, той го получи снощи.

Със сигурност фактор за невероятната вечер бяха и Babyface Clan, които за пореден път доказаха, че са най-интересната българска група на живо.

Сетлист:
Oh Yeah
Holiday
Obsession
Like I Love You
Alright
All or Nothing
Mary
No Goodbyes
Kalifornia
We Don’t Need Money To Have a Good Time
Rock N Roll Queen
Popdeath
Shake Shake
I Want To Hear What You Have Got To Say
Kiss Kiss Bang Bang
01 AM
With You
Turnaround
Girls & Boys
Celebrity
It’s a Party

Светослав Тодоров (The Fein)

Ян Тиерсен се отбива в радио KCRW в Лос Анджелис, за да изпълни песента Till The End от неговия миналогодишен албум Skyline, определен от Drowned In Sound като ‘смесващ онова безпокойство и любопитство, провокирало преди години Дейвид Боуи да тръгне към Берлин, а Уди Алън към Европа’.

‘Where did the future go?’ Канадското дуо Handsome Furs, гостувало два пъти в България, изненадващо обяви разпадането си във Facebook и на официалния си сайт.

Дан Бекнър и Алексей Пери са свързани с най-кулминационния момент в историята на Indioteque до момента – прекрасния им съвместен концерт с No Age преди година. Освен с невероятните си албуми Plague Park (2007), Face Control (2009) и Sound Capital (2011), те ще бъдат запомнени и с невероятната си енергия да обикалят света често по няколко пъти в годината и страхотно отношение към феновете си. Новината идва след като по-рано тази година дуото отмени последното си европейско турне поради здравословен проблем. Засега няма информация дали прекъсването на активността на групата означава и раздяла между Дан и Алексей като двойка.

• Интервю с Алексей Пери от 2011 г.
• Интервю с Алексей Пери от 2010 г.
• Репортаж от първия им концерт в България
• Клипове от концерта им с No Age в RBF
• Алексей Пери за концерта в София на блога на групата

Невероятният клип към съвместната песен на Том Йорк и Modeselektor е онлайн!  This е част от Monkeytown, актуалния албум на берлинското дуо, който излезе през есента на миналата година, а вокалистът на Radiohead участва и в още една песен от него – Shipwreck.

Българското мат-трок трио Mental Architects представи втори клип от новия си албум Celebrations, получил международни позитивни отзиви и който може да чуете/купите в Bandcamp. Toй e към инструментала с красивото заглавие When Sound Turns Into a Person He Becomes One of Us и е режисиран от Марк Лъдгейт. Първото видео от албума съпътстваше композицията Launch The Avalance.

Въпреки че вълната на събиращи се групи от 90-те постоянно нараства, бившият вокалист на Supergrass Газ Комбс тепърва поставя началото на самостоятелната си кариера. Неговият дебютен соло албум Here Come The Bombs, излизащ на 21 май, може да се чуе в сайта на The Guardian. Любопитен факт е, че голямото вдъхновение за изпълнителя са политическите събития в Либия и Египет през пролетта на миналата година.

Второ видео от предстоящия дебют на бруклинската група Friends. То е към песента Mind Control и е режисирано от Хиро Мурай. Албумът Manifest! излиза на пазара на 4 юни през лейбъла Lucky Number. Повече инфо за Friends + предстоящи дати тук .

Със събирането на Suede китаристът Ричард Оукс прекъсна дългото си мълчание – той беше единственият член на групата, около когото нямаше никакви новини през годините на раздяла, умишлено не присъстваше на каквито и да било събития свързани с групата, а това, което се знаеше около него, се ограничаваше до твърдението на Брет Андерсън, че „все още пише“, но дори и той не беше сигурен дали Оукс ще се качи някога отново на сцена. Китаристът, присъединил се към Suede на 18-годишна възраст през 1994 г. на мястото на Бернард Бътлър и избран измежду пет хиляди кандидати, беше и сред скептиците към събирането на Suede, което прерастна от еднократен концерт в двугодишно турне и предстоящ нов албум.

Още преди събирането на Suede, Оукс даде заявка за завръщане – той сформира дуото Artmagic с вокалиста Шон Макгий, работил като сесиен музикант и продуцент с Робин, Аланис Морисет, Имогин Хеп, Бритни Спиърс. След EP изданието I Keep On Walking, излязло преди точно година, през юли предстои и цялостния им дебютен албум – Become The One You Love, който излиза 10 години след последния до момента албум на Suede – A New Morning.

‘Невероятно е отново да показвам пред публиката нещо, което съм създал‘, разказва пред Indioteque иначе рядко даващият интервюта Ричард Оукс. ‘Голяма част от музиката беше започната и развита преди много време, още преди да започнем да работим с Шон по нея. Животът ми премина през множество промени през последните години и мисля, че музиката отразява това, а на свой ред Шон хвана тези чувства чрез текстовете си. Странно е, че вече е изминало цяло десетилетие от последния албум на Suede – за мен тези години минаха много бързо, тъй като всъщност останах активен музикант и композитор, макар и зад кулисите’.

Ричард, впуснал се в опасната въртележка на рокендрол живота веднага след гимназията и станал съавтор на хитове на Beautiful Ones, Filmstar, Saturday Night, Electricity, Everything Will Flow, казва, че през тези години сцената не му е липсвала.

‘Бях повече от щастлив да изчезна за малко от публичния живот. Присъединих се към Suede веднага, след като завърших училище и когато групата се разпадна през 2003 г, животът ми се промени напълно. Най-после бях способен да придобия някакъв личен живот и усещане за нормалност, а това ми помогна да изградя нова перспектива за кариерата си, особено след като лудостта от това да бъдеш член на Suede премина. През тези години живях умишлено затворен живот, преместих къщата си, построих студио, пътувах, пишех, намирах вдъхновение от много места. Голяма част от това, което композирах за годините, стана основа за Become The One You Love. Обикновено, когато някой отстъпи от светлината на прожекторите, хората си мислят, че той е спрял да съществува или се е отказал. Всъщност беше моят начин да избягам от изпитателните погледи, които ме преследваха толкова дълго.’

За Ричард, наречен от Брет Андерсън „най-добрият китарист, с когото съм работил“, да бъдеш център на внимание е по-скоро проклятие, отколкото привилегия. ‘Когато станах част от Suede, начинът да се справя беше просто да затворя ушите си, очите си, сърцето си за целия шум наоколо. Това беше единственият защитен механизъм, който можех да използвам, за да не бъде сдъвкан и изплют от музикалната сцена‘, разказва Оукс. ‘Аз съм по природа мнителен и много критичен към себе си, а това съвсем не са най-добрите черти, които член на Suede може да има, – очаква се да бъдеш екстровертен и във вихъра на купона. Но за мен винаги музиката е била на първо място, а всичко останало съм считал за второстепенно. Подхождам със същата философия и сега с Artmagic.‘

Ричард се запознава с Шон посредством брат си Стивън. Тогава и двамата търсят музиканти, с които да започнат нови проект, а Шон дори се описва като фен на Ричард от периода му със Suede. Лични проблеми на Оукс обаче забавят процеса по създаването на дуото и те влизат в студио почти година след като за първи път са обсъждали идеята. ‘Първата песен, която написахме, се казва Forever In Negative, която сега ще бъде първият ни сингъл. Това е песен, която означава мнгоо за нас. Още преди да напишем всичките тези песни, бях наясно, че Шон много добре ме разбира като музикант, а нещата, които пишехме, бяха доста лични и можеха да бъдат разбрани само от нас и никой друг. Затова започнахме от нулата и надграждахме сами. Това е нещо, което никога не съм правил преди‘, разказва Оукс.

‘Винаги съм се чудил защо той изчезна така‘, казва пред Indioteque другата част на Artmagic Шон Макгий. „С един приятел веднъж прекарахме пиянски следобед, в който изведнъж ми изникна идеята, че трябва някой ден наистина да работя с него и да го издиря. Той познаваше брат му и така всичко започна. Главоболието на следващия ден си заслужаваше.“

Със заобиколното споменаване на лични проблеми, големи промени и заглавия като I Keep On Walking и Become The One You Love, изглежда в двете издания на Artmagic определено има тема.

‘Така е, действително песните имат нещо общо помежду си‘, обяснява Оукс. ‘Те разказват за ситуации, които се случиха с няколко човека, които познавам и Шон свърши чудесна работа като успя да отрази емоционалността на преживяванията им в четирите песни от EP изданието. Горд съм, че дебютирахме с него, а и оформлението на Питър Джеймс Филд е страхотно. Цялостният албума е все пак по-разнообразен в темите си, мисля, че ще отнесе слушателя на далеч по-дълго пътешествие, както емоционално, така и музикално. Вярвам, че във всяка една песен всеки един от двамата припознава нещо лично.‘

Шон Макгий: ‘Историята на песните в I Keep On Walking EP започна от разказ за това как един приятел е срещнал партньора си. Някак си пречупих историята и я превърнах в заглавната песен. Същата история, но от друга перспектива, стана основа на The Sleeper. Ричард написа The Scruff Of The Neck, трети поглед към случката. Цялостният албум е също много личен, въпреки че не бих казал, че в него се правят някакви грандиозни признания. По-скоро се научих как да канализирам чувствата чрез песните. Важно е да не се ограничаваш и самоцензурираш. Все пак твърдем много музиканти пеят за нищо, а аз не мога така. Темите за щастието, психическите разстройства, възвръщането на личната свобода, секса и брака са налични в песните, които написахме. Това е албум, който се възхищава на розите, но не се страхува да се пореже на бодлите.‘

И двамата са убедени, че Artmagic няма да бъде еднократен проект. Според Ричард с проекта те имат творческата свобода, която трудно биха си позволили другаде. ‘Също така вярвам, че в момента хората са жадни за амбициозна и искрена музика, а Artmagic прави и двете. Мисля, че звученето ни ще допадне на всички и би могла да вдъхне вяра, че песни могат да се правят и без да произлизат от някакъв вид цинизъм. Надявам се това, което правим, да вдъхнови младите хора в музиката.’

Според Макгий всеки творец има нужда да направи нещо, което да е нарече свое собствено и да направи без користни мотиви. „Artmagic не е предястие, с което да успокоим глада преди да се отдадем на другите си проекти. Надявам се това да бъде началото на дълго партньорство.

Албумът е не само ценен заради завръщането на Оукс, но и заради това, че за първи път от легендарния Coming Up можем да го чуем в пълния му блясък като композитор. След като заедно с Брет Андерсън написва някои от най-големите хитове на групата, партньорството им става все по-спорадично с времето. Въпреки че китаристът не отговаря директно на въпроса дали ще чуем повече от тях като тандем в следващия албум на Suede, може би това все пак може да се очаква.

‘Всичко зависи от това какви песни са необходими. Не композирах особено за Head Music, тъй като той беше по-електронен, по-грууви, по-студен емоционално. Той беше написан основно на синтезатори и семплери, а това е област, която никога не ми е била интересна. В този албум бях по-скоро в ролята на сесиен музикант. Подобни ротации често могат да се случат в група, в която всички се изявяват като съавтори. Новият материал се очертава като завръщане към корените като начин на изграждане на песните, което намирам за много по-освобождаващо.’

Групата представи в края на 2011 г. няколко нови песни в Русия, за които обаче Андерсън наскоро заяви, че всички без една отпадат от албума и не са индикация за звученето му. Въпреки това те звучаха като определено завръщане към класическото звучене на Suede от първата половина на 90-те, а преди дни се разбра, че новият материал е продуциран от Ед Бълър, с когото работиха именно тогава. Според Ричард обаче подобна твърда концепция като умишлено завръщане към златните им години няма.

‘Мисля, че един концептуален албум може да се получи добре, единствено когато песните са достатъчно силни и като отделни единици. Ако темата движи самите песни още преди те да са завършени, то креативността някак си се размива и албумът страда от това. В момента се опитваме да избегнем точно този капан, но най-трудното и най-важното е да не изпадаме в творчески унес и в твърде познати територии‘.

А как се е почувствал Ричард Оукс, когато групата е завършила първата си нова песен? ‘Усещането беше много странно. Почувствах се изпълнен с надежда, но същевременно обезкуражен заради дългия път, който ни предстоеше да изминем‘.

Дебютният албум на Artmagic излиза на 2 юли. Първият албум на Suede от десет години насам се очаква в края на годината.

Светослав Тодоров (The Fein)