В края на 90-те години и първото десетилетие на 21-ви век много от големите имена сред режисьорите на видеоклипове преминаха към дългометражното кино. Тази година трима от тях атакуват боксофисите с нови филми, всеки един от които с интересна история, която тепърва ще видим каква съдба ще им донесе.
‘Малко хора си купиха албумите им, но всеки, който го направи, след това основа група.’
(Брайън Ино)
Винаги звучи преувеличено, когато се каже, че без определена група други не биха съществували. Но когато става въпрос за The Velvet Underground, това твърдение надали e неуместно. Докато през 60-те години леките триминутни песни превземат класациите, а идеите за любов, мир и разбирателство се превръщат в емблематични за поколението, нюйоркските мистици заживяват в коренно различен свят. Самото име на групата се оказва пророческо по един забавен начин: ‘The Velvet Underground’ е всъщност името на случайно намерена на улицата книга, в която се разказва за промяната на сексуалните навици на обществото през годините.
От няколко години страшно много обичам да разглеждам статистики за сайтовете, които ме засягат лично. Най-вече какво търсят хората из нета. Много често обаче, освен с всякакви ключови думи, свързани с Indioteque, нашите никове или имена, те стигат до нас, търсейки какви ли не безумия…
По случай 30-годишнината от смъртта на Иън Къртис и издаването на ‘Closer‘, гениалният финален албум на Joy Division, на сайта на Indioteque ще се появят серия от публикации, свързани с групата и енигматичния им фронтмен, както и за музикалната вълна в Манчестър през тази ера и нейният дом – Factory Records. Първият материал идва от специалното издание на списание Q от ноември 2007-ма, когато то става на 21 години. Голяма част от този брой е отделена на личности, които влизат в ролята на автори и разказват за влиянията си, музикалните си идоли. Алекс Капранос (Franz Ferdinand) пише за Дейвид Боуи, Куентин Тарантино за Боб Дилън, Крис Мартин (Coldplay) за Kraftwerk, a Питър Хук, бившият басист на Joy Division и New Order, в момента член на експерименталното бас трио Freebass…за Иън Къртис.
Слушали сме ги безброй пъти, през деня, през нощта, танцувайки, по партита, на живо, с тях сме били и щастливи, и тъжни, и сами, и с всички. Изграждаме спомени покрай определени песни, а всъщност някои от тях имат неподозиран таен живот. В рамките на няколко статии ще бъдат проследени някои не особено известни истории около създаването на песни, които са оставили дълбока следа в историята на съответните групи и изпълнители. Истините и митовете понякога се смесват, но това не пречи да хвърлим един поглед към по-тъмната страна на иначе познатите думи и мелодии…
