Въпреки че вълната на събиращи се групи от 90-те постоянно нараства, бившият вокалист на Supergrass Газ Комбс тепърва поставя началото на самостоятелната си кариера. Неговият дебютен соло албум Here Come The Bombs, излизащ на 21 май, може да се чуе в сайта на The Guardian. Любопитен факт е, че голямото вдъхновение за изпълнителя са политическите събития в Либия и Египет през пролетта на миналата година.

Три години след Merriweather Post Pavillion и добре познатия сингъл My Girls, Animal Collective се завръщат с новия си студиен албум – Centipede Hz, който се очаква през септември. Като се има предвид, че това е единадесетият проект в дванадесетгодишната им кариера, няма как да опишем експерименталната група по друг начин освен изключително продуктивна. Две от новите песни, Honeycomb и Gotham, могат да се чуят на сайта на Hotfix.

Вече е онлайн и тийзър, в който са анонсирани и заглавията от албума:

Keane дадоха заявка, че могат да звучат по-предизвикателно и не толкова невинно с Perfect Symmetry (2008) и Night Train EP (2010), но с новия си албум Strangeland за добро или лошо те правят обратен завой към първите си два албума.

Въпреки включването на басиста Джес Куин в официалния състав и подкрепата на продуцента Дан Грех-Маргерет (Howling Bells, The Vaccines, звуков инженер на Amnesiac и In Rainbows на Radiohead и Slow Attack на Брет Андерсън), Keane създават албум, в който не поемат никакви рискове със звученето си. Strangeland спокойно можеше да е издаден и преди 10 години.

Дали албумът е резултат от провалена творческа революция или достойно завръщане към корените? Дали такова въобще е нужно, когато вече имаш комфорта на четири номер 1 албума? Може би отговорът е на няколко слушания разстояние. Във всички случаи групата продължава да има нещо, което много други иначе експериментиращи със звученето си нямат: всеки път, когато ги чуете, вие знаете, че това са Keane.

Светослав Тодоров (The Fein)

След повече от две години чакане, съвместният албум на българското дуо Bluba Lu и бившият кийбордист на Moloko Еди Стивънс най-сетне ще бъде издаден. Той ще носи името Потопъ. Въпреки че датата му на издаването все още е неизвестна, 7ят албум на Bluba Lu ще бъде представен на 7 юни в Sofia Live Club. Повече около проекта може да научите от интервюто за Indioteque, което Димитър Паскалев и Константин Кацарски дадоха по време на появата на предходния Quadrotopia.

Според публикациите на Bluba Lu във Facebook, заради промоцията на Потопъ, групата няма да се заеме с организацията на третото издание на Ambient фестивала в София поне до есента. Междувременно се очаква и дебютният албум на Константин Кацарски под името KokaMassJazz.

Във време, в което повечето пеят за ежедневните си преживявания често подбрали за повода едни и същи дрехи, вече платинено русата Марина Диамандис открито заявява целта си да покори света и слушалките ви, но „без да губи себе си“. Но както знаем, за да може това да стане, трябва да се изгубиш поне малко. И тя го прави в новия си албум Electra Heart, но дали изгубването е малко или много остава отворен въпрос.

За реализацията му пък са впрегнати силите на продуцентите Stargate (Кейти Пери, Риана), Грег Кърстин (The Shins, Лили Алън, Дарън Хейс) и Лиъм Хоул, работил с нея по предходния The Family Jewels и междувременно с Лана Дел Рей.

Но освен световната доминация, Марина си поставя и амбициозната и често неуспешна идея да обвърже поп албума си с концепция. Пред Popjustice тя го описва като разказващ за американската мечта филм от 70-те години, героинята като преживяла раздяла, но напълно откровена и непоколебима, а цялостното звучене на песните като „ода за нефункциониращата любов“.

Новият албум на Marina & The Diamonds има един силен плюс: той е действително различен от дебюта й и въпреки че трудно можем да хванем чрез песните й темите, за които говори по интервютата, Electra Heart остава един изключително приятен и ненатоварващ албум без обаче да бъде твърде повърхностен. Всъщност точно, когато си мислиш, че задълбаването в клишетата ще е пълно, той отскача с нещо непредвидимо. Това обикновено е гласът й, същевременно свързан с най-големия минус – той просто заслужава (малко) по-добри песни.

„Не насилвайте поп музиката. Тя трябва да бъде в рамките на 3 минути и да става въпрос за секс“, казва шведския продуцент Ферг Петеркин (The Knife, Depeche Mode, Editors). От тази гледна точка – Electra Heart се показва като достоен наследник на дебюта й, най-вече в песни като Hypocrates.

Светослав Тодоров (The Fein)

Два дни след Record Store Day находките не спират. Става въпрос за сплит сингъла на експерименталните Xiu Xiu и Dirty Beaches, еднолични проекти на Джейми Стюърт и роденият в Тайван и живеещ в Канада Алекс Хунгтай. В него Xiu Xiu правят кавър на Always на Erasure, а Dirty Beaches влиза под кожата на не по-малко на пръв поглед несъвместим артист – легендарната френска певица Франсоаз Арди и шансона й Tu Ne Dis Rien.

Не забравяйте да обърнете внимание и на страхотния нов албум на Xiu Xiu – Always. Dirty Beaches излезе на бял свят през миналата година с Badlands, спечелил възторжени отзиви от Pitchfork, Allmusic и Pop Matters.

Въпреки колаборациите с Schiller, Пол ван Дайк, изпълнителката на 99 Luftballoons Нена и кариерата му с вече несъществуващата група Wolfsheim, през 2008 г. Петер Хепнер показа, че има какво да покаже и като самостоятелен изпълнител с дебютния си албум, озаглавен знаково Solo. Четири години по-късно той е готов с наследника му – My Heart of Stone, който излиза на 18 май. По-долу може да видите акустично изпълнение на сингъла Meine Welt, чийто клип се очаква скоро.

Джак Уайт е цял самостоятелен жанр. Отпечатъците му са по всичко, което някога е записвал или продуцирал. Ето защо е толкова трудно Blunderbuss да не бъде сравняван с предишни негови проекти. Най-много се доближава до Get Behind Me Satan на The White Stripes, но най-вече звучи като техен седми студиен албум, включващ елементи от The Raconteurs и The Dead Weather, и пречупен през призмата на един нов Джак.

Ако оставим сравненията и историята му настрана обаче, албумът е един доста силен дебют – има моменти, в които изненадващо пианото преобладава, оставяйки китарните рифове на заден фон, но като цяло Уайт балансира добре между пианото, електрическата и акустичната китара.

Интрото на отварящото парче - Missing Pieces, загатва, че пианото ще бъде ключово.

I’m Shakin’ и Hip (Eponymous) Poor Boy несъмнено са най-набиващите се в главата. Първото всъщност е кавър, което може би донякъде обяснява и фънк-r’n'b-джайв усещането (оригиналът е на Little Willie John), a второто звучи почти като написно за саундтрак на анимационен филм.

Двата сингъла (Love Interruption и Sixteen Saltines) пък са представителна извадка за посоките, в които отива албумът – акустични акорди vs. мръсни рифове на електрическата китара. От акустичната страна намираме и заглавната Blunderbuss.

Джак казва, че е искал да обърка публиката си с Hypocritical Kiss – “Когато пишеш песни, ти избираш кой да разказва историята – може да бъде в първо лице, в трето, мъж или жена.”

Weep Themselves to Sleep е едно от най-добрите парчета на Уайт изобщо, а Freedom at 21, със свръхдозата барабани, си играе с главата ти все едно е топка за тенис.

Финалната Take Me With You When You Go е композиционно непредвидима и е най-добрият пример за вече споменатия баланс.

Василена Крумова

3D от Massive Attack и Скарлет Йохансон преработиха Summertime на Гершуин за саундтрака на дългоочаквания филм Days Of Grace на дебютиращия в игралното кино Еверардо Валерио Гут, преди работил по късометражни и документални продукции. Във филмовата музика попадат песни на Ник Кейв, Уорън Елис, Шигеру Умебаяши и Атикъс Рос, познат от работата си с Трент Резнър, How To Destroy Angels и Nine Inch Nails.

Интересен факт е, че това е вторият път, в който Скарлет Йохансон прави кавър на Summertime. Първият вариант датира отпреди няколко години и носи далеч по-близко звучене до оригинала.

По-рано тази година Майк Хандриъс или просто Perfume Genius ни зарадва с новия си албум Put Your Back N 2 It, от който е и песента Hood, един от онези хитове, за които няма обяснение и така всъщност е по-добре. По-малко от два месеца след издаването на албума, той представя нова песен – Katie, която може да чуете като част от 30-минутната му сесия за радио NPR, която може да чуете тук. А ако все още не сте открили подгрявалия Beirut и роден в Сиатъл Perfume Genius…