I wanna be clean but I gotta get high

It’s good to be here so hard to come by

Хелиголанд е малък немски архипелаг в Северно море, който през вековете е бил както британска, така и датска територия. В древността изолираното парче земя е било свързвано най-вече с отдадения на медитация бог Форсети (чието име означава ‘сияние’), а ритуалите за неговото почитане са се извършвали само през пролетта и само по светло, тъй като се е смятало, че тъмнината прогонва истината. В средата на предишното столетие Хелиголанд е използван за бомбени експерименти, като след една от най-големите експлозии самата територия на архипелага се променя.

 

Не се знае доколко историята на това място има общо с избора на Massive Attack да кръстят с името му новия си албум, но песните в него често носят някакво пречистващо усещане. Което е особено, тъй като то никога не те води към светлина, щастливият край никога не бива показван. ‘Pray For Rain’, с Тунде Адепимпе (TV on the Radio) на фронта, разказва за онези, които са ‘научили как да виждат през пламъците’, но са ‘извили вратовете си, молейки се за дъжд’. ‘Rush Minute’ и ‘Saturday Come Slow’ (с Деймън Олбърн на вокалите и Ейдриън Утлей от Portishead зад китарата) също сякаш говорят за желание за изчистване от страховете и болките, но никъде то не се материализира. И може би точно заради това физиономията от обложката изглежда дори още по-неразгадаема. Меланхолията така и не достига до върха си като в ‘Teardrop’ и ‘Live With Me’,  но ядрото, което винаги е движело Massive Attack и чувството им за перфекционизъм, е още същото и не по-малко дълбоко отпреди. Не по-малко опасно за потапяне.

 

Светослав Тодоров (The Fein)