На 12-ти ноември, петък, в клуб Бекстейдж Davvid Project ще направят едно от редките си излизания извън студиото, за да представят на живо както песните от дебюта си Inside, така и от предстоящия Passage. Според пианиста, продуцент и композитор Димитър Паскалев, бивш член на българското алтернатив рок явление Стейн, атмосферата около създаването на новия материал е като ‘начин да се разбере времето’ и ‘скитане из световете’. Гласът на тази ‘музика, правена с чисто сърце’ е Татяна Йосифова, преди работила с Исихия.

Концертът в Бекстейдж ще е също така първата изява на Davvid след участието им на Аларма Пънк Джаз Фест, предавано пряко по БНР.

Преди и след концерта на Davvid, kirkerona и The Fein от Indioteque ще се включат с DJ сетове, с което публиката може да очаква една максимално стилово разнообразна вечер.

Клубът отваря врати в 20:00 ч., а началният час на самото събитие е 21:30 ч.

Вход: 8 лв.

http://www.myspace.com/davvidbg
http://www.davvidproject.com/information.html

На 1-ви октомври Davvid Project откриха новото издание на Аларма Пънк Джаз Фест с пряко излъчван по БНР концерт в Чешкия център. Това беше първата изява на живо през тази година за Татяна Йосифова (вокали, екс-Исихия) и Димитър Паскалев (кийборд, роял, екс-Стейн), които изпълниха 14 песни, няколко от които ще намерят мястото си в предстоящия им втори албум ‘Passage‘. Двамата напълно отговориха на очакванията за обещаните ‘проникващи се пространства, преход между фини състояния и емоции‘. Дуото материализира на сцената и духа на дебютния им двоен ‘Inside‘, който въпреки че излезе през вече далечната 2004-та година, по никакъв начин не показва признаци, че ще склони глава пред теста на времето. Въпреки разстоянието от шест години от последния им издаден материал, ‘Inside’ остава все още е непознат за голяма част от потенциалната си аудитория, по различни причини недостигнала до един от най-неортодоксалните български албуми въобще. За нея ще спомена някои асоциации в музикална посока: Dead Can Dance и ‘Ark’ на Брендан Пери, инструменталните моменти на Nine Inch Nails и Depeche Mode (плюс ‘Recovery’, соло проекта на Eigner, сегашният им барабанист), частици от атмосферата на Massive Attack и деликатността на Дейвид Силвиън, но всъщност в целостта си Davvid не прилича на нищо от изброеното.

Искрено се надявам, че вечерта в Чешкия център ще се окаже само една от стъпките напред в едно по-трайно активизиране на Davvid не само в студиото, но и на живо. Дано и издаването на ‘Passage’ да не се бави дълго, тъй като колкото по-скоро се появи, толкова по-бързо раната, която представлява т.нар. българска сцена, ще спре да кърви. Поне за малко.

Повече за Davvid:

http://www.last.fm/music/Davvid+project

http://www.myspace.com/davvidbg

http://www.davvidproject.com/information.html

Интервю с Димитър Паскалев за Indioteque

Светослав Тодоров

„Целта ми е да провокирам, да променям, да изкарвам хората от това латентно състояние на блажен идиотизъм, в което те масово са изпаднали.“
(Димитър Паскалев)

Това интервю е начална стъпка към изграждането на поредица от специални материали, които ще бъдат част от предстоящия сайт на Indioteque. Запланувано е в него да има секция, в която следващите интервюта да намерят мястото си, а дотогава, ето го и първият подобен материал, в който ви представяме основателя на Davvid Project и бивш член на Стейн – Димитър Паскалев.

Поводът за срещата с Димитър Паскалев в уютното звукозаписно студио на Vitality Music беше предстоящия втори албум на Davvid Project, както и възможността да се припомнят събитията около първия – ‘Inside’ (2004), един от малкото български албуми, издадени без компромиси в качеството и концепцията, пълноценен както като звук, така и като визия. Може би заради това създателите му го описват като ‘дълбоко и интензивно себеусещане’. Границите им са сякаш условни, което може би идва и от влиянията – във Facebook профила на Димитър можем да видим музика от Франц Лист и Вагнер, редом до песни на Depeche Mode и Nine Inch Nails.

Но нямаше как разговорът да се ограничи само до творението на Паскалев и Татяна Йосифова. Когато говориш с човек, който е минал по пътя от театралните саундтраци до алтернативното явление Стейн, междувременно през Авеню, Милена, Исихия,Анимационерите и много други, няма как темите да не се вливат една в друга. И тъй като писането няма особени постижения в характеризирането на усмивката, редно е да се каже, че всичко премина с един позитивен тон, макар и на места думите да звучат песимистично по отношение на света около нас. След кратък разговор за новия албум на Дейвид Силвиън, в студиото сред листите с текстове, вече сме готови да започнем.

Специално за Indioteque: Димитър Паскалев и Davvid Project, Стейн, работата му с други изпълнители и групи, и за музиката като едно голямо цяло, в което, както добре знаем, е винаги приятно, но и леко болезнено да се изгубиш.

Какво те провокира да тръгнеш по пътя на музиката, кое даде началния тласък?

Връщаш ме много назад. От малък исках да свиря на пиано, може би от тригодишен. Това се случи благодарение на един мой чичо, братовчед на баща ми, който е бил на гости у нас и тогава аз съм се заслушал в някаква супер изтрещяла музика по радиото, в смисъл камерна музика, някакви експерисионизми. И съм бил в захлас. Сменяли са станциите умишлено, за да видят дали ще я намеря, при което аз съм намирал същата станция и съм слушал. Като дете – идиотче. След това са ме попитали какво чувам и съвсем по детски съм обяснявал за разни поточета и птички. Тогава чичо ми казал: „Това дете директно трябва да се запише на инструмент!“ И така започнах да свиря на пиано. В онези години, в този период, когато сме съвсем малки, всичко е страшно несъзнателно. Махалото се клати и опознаваме света. Всичко е много свързано и с класическата музика, с която първо започнах да се занимавам. Композирам от доста малък, вероятно от 12 годишен, като се започна именно от класическите неща и се премина през какво ли не. Това е и един от начините да опознаем света, да разберем какво искаме, как да го постигнем, с какви похвати. Иначе много бързо се изчерпваме. Ако си решил да правиш музика и се насочиш към само един стил, стигаш до третия албум и свършваш. Нещата трябва постепенно да се надграждат…

…иначе се получава едно разтягане на вече постигнатото…

Точно, целта не е толкова да се направи парче, а как да изкажа изживяването, което искам да представя, защото аз в този момент се чувствам така, и светът е такъв, и имам нещо да кажа. А не просто да напиша песен и да нямам какво да кажа, което е доста голям проблем в съвременната музика.

В сайта на Davvid Project пише, че това е музика, която е направена с чисто сърце. Това ли е най-важното, когато създаваш музика, дори когато има определени очаквания от публиката? Има ли нужда човек да прави компромиси със себе си заради нея?

Не, няма смисъл да се правят компромиси. Какво от това като тя има други очаквания? Това е най-големият проблем в тази държава и мисля, че винаги е бил. „Да, ама не“ беше казал един човек, който е представител на едно поколение, което аз много харесвам, от 30-те години на миналия век. Когато страни като Германия и Франция са били много по-близо до нас. А сега духът на този народ страда, той е душевноболен. Това е за мен истината. Тук всички искат да се харесат, на всяка цена. Това е най-тъпото нещо, което човек може да иска, тъй като той трябва да знае, че за всичко си има аудитория и зависи от нивото на всеки един човек. Не искам музиката, която правя да се харесва от хора, които слушат някакъв лигав поп. И се радвам, че не се харесва от тях. Целта ми е да провокирам, да променям, да изкарвам хората от това латентно състояние на блажен идиотизъм, в което те масово са изпаднали. Този народ е изгубил усещане за истинското, той бърка рекламата с изкуството, забавлението с изкуството. Това е много порочно. Получава се тотален бълвоч. Проблемът тук е естетически.

Когато Inside излезе на българския пазар, той беше забелязан най-вече от тези меломани, които обичат да ровят по-надълбоко. Но в общ план, сякаш не достигна напълно до целия спектър от хора, до които можеше да достигне. Това обезкуражили ви или имаше достатъчно причини този период да остане като успешен за вас, без разочарования от реакции или продажби?

В никакъв случай не сме били разочаровани. Нас ни интересуваше този албум да достигне до хората, които имат нужда от него. Най-малкото някой от нас иска да бъде популярен, поредното нещо, наречено звезда, което е тотално порочно. Мисля, че нито един човек, който има желанието да прави нещо стойностно, не иска да бъде по медиите, по тия смешни предавания, да е част от тази манипулация на телевизите, които са си плюли в устата и това е. Иначе тогава не успяхме да направим клип, но мисля, че така е по-добре, тъй като по този начин песните се възприемат цялостно. Вярно е, че музика без клип няма как, но това вече няма такова значение, тъй като съществуват клипове снимани с телефон, с ужасно качество, не е като преди десет години, когато се снимаше със страхотни камери и страхотно качество. Много се промениха нещата от времето, когато бях със Стейн. Дано с втория албум да достигнем до повече хора, които имат нужда от него…

…то ако нямаш потребност да слушаш такава музика, тя няма и да ти повлияе…

Точно. Иначе другото е мода, смешно е…този въпрос всеки си го задава, но колкото по-бързо го изтласка от себе си, толкова по-добре…ужасно е, представи си какво става в главата на тези хора…но какво означава точно мода, особено в България? Какво означава в Англия или в Италия, и какво тук?

Има и объркване кое да се възприема като мода, дали това от телевизора, дали от другаде…

Да, проблемът е, че те възприемат се предимно това. А на запад се създават общества, които са още живи, съставени от по-нормални хора с по-нормални потребности, а тук всичко трябва да бъде…пошло е…трагично е…но го казвам с усмивка, хаха!

Как се намерихте с Татяна? Какво у нея те накара да решиш, че тя е точният човек, с когото искаш да реализираш Davvid Project?

Стана съвсем случайно. Продуцирах Исихия, когато се запознах с нея. Впечатлих се от тембъра й. Тя пееше в едно парче от албума, което беше с едни изключителни келтски напеви. Аз имах вече доста записани неща и й казах ‘Ела да опиташ някои песни’. Тя дойде в домашното ми студио, хареса много идеите и разбрах, че това е, което съм търсил. Видях един студен глас, но студен само на пръв поглед, всъщност студен може би не е думата…изключителен тембър, леко метален и същевременно не просташки емоционален…с една скрита емоция, много силна, но е скрита…леко е дистанцирана, но това я прави по-скъпа.

…като нещо, което провокира да го разучиш…

Да, за това става въпрос. Отделно, че е въздействащ или поне на мен ми въздейства отстрани. Имах няколко песни тогава, след това написах още и…завършихме албума.

Изглежда всичко е станало бързо, то като ги е имало идеите…

Да, по-скоро проблемът беше в самия звукозапис. Тук няма такива продуценти, както навън. Като Флъд, който работи с Depeche Mode, с U2, или Даниел Ланоа, хора, които са в този ресор. Не знаеш към кого да се обърнеш. Още когато започнахме с Davvid, нямаше такива хора наоколо, нямаше нещо по-криво, нещо по… ние дори бяхме доволни само музиката ни да звучи добре записана. Вече не можеш да си само един композитор, станахме и тонрежисьори, и продуценти. Както например аз съм продуцирал трите албума на Авеню, след това Анимационерите, Ирина Флорин, доста хора.

Това е и сякаш начинът, ако искаш да се издържаш като музикант…

Да, при тази липса на пазар, с тези седем милиона застаряващи хора, обезсмисля се всичко. Остава ти да го правиш за себе си, за тези хора, които се чувстват като теб…това е, това е единственото.

Една от песните в ‘Inside’ се казва ‘Song For Freedom’ – колко важна и колко опасна е свободата за музиканта? Може ли тя да е нож с две остриета?

Да, но то няма значение дали става въпрос точно за музикант. Това е нещо, което носиш вътре в теб. Да махнеш всички догми от себе си. При израстването си, човек преминава през най-различни изживявания, състояния на духа. Всичко това е привидно, за да може той да осъзнае по-бързо и по-дълбоко себе си. Както през различните периоди от живота на човек, ние съзнаваме едни и същи неща, но в различна дълбочина. Имаме свободата като естествен порив, но от хората си зависи до къде ще стигне. Ако искат много да се харесат, свободата си отива. Така че, това е много лично изживяване и индивидуално за всеки един, но е много важно да се изчистиш всичко, което е като поза, дори да е несъзнателно. Нещо, взето от герой от книга, от филм, от живота…колкото повече си ‘ти’, толкова повече можеш да кажеш ‘аз съм’. А това те прави много свободен.

В звученето на ‘Inside’ има доста интересна смесица от стилове и влияния, която създава някаква мистика около това как би се развило звученето на Davvid. Каква ще бъде насоката на следващия албум и какво можеш да ни разкажеш за него?

Честно казано не знам…мога да ти пусна песен от него, ако искаш?

С радост!

Това е от песните, които още не са мастерирани…но мисля, че горе-долу ще добиеш представа…

(…)

Звучи по-твърдо, по-електронно…

Да…ами…не…

…или не разделяш направеното като ‘това е по-твърдо, това по-меко, това е по-различно от…’ и т.н.

То само се ражда, като картина. Скиташ някъде из цветовете и оттам нататък намираш оптималния вариант, независимо дали ще е 50 % акустика или 50% електроника. Няма значение. Не е планирано. Но все пак гледаш да му вкараш някаква концепция, за да стане едно цяло. Иначе ще има изненади…ще има песни от 13-ти век! Странно ще е…

Всъщност напоследък има някаква тенденция към завръщане на средновековните елементи. Стинг и Пи Джей Харви записаха подобни албуми…

Това е по-скоро начин да се разбере времето. То тече само в нашите глави. Реално време за мен няма. Представи си как би ни протекъл живота, ако не живеехме спрямо грегорианския календар, а спрямо друг, примерно този на маите. Сами си определяме времето, казваме си  ’То трябва да тече по този начин’. Но доколко е вярно това, доколко сме добри астрономи и колко добре изчисляваме всички тези цифри…никой не знае.

Всички сме свидетели колко бързо се променя музикалния климат. Според някои дори албумът е загубил актуалността си като творческа форма. Смяташ ли, че той е все още подходящият начин, по който музиката на Davvid да бъде представяна?

То самата индустрия няма нищо общо с това, което беше през 90-те години, когато е имало такива баснословни продажби. Вече има дигитално разпространение, което бие по доходи физическото. Какво значение има дали музиката ще е на чип или ще я изтегля легално? Отделно нелегалния mp3 пазар съсипа всичко, особено в тази държава, която е в тотален колапс за мен. Тук нещата са породени от чиста незаинтересованост, никой няма нужда от музика. ‘За какво трябва да давам пари за това? Каква е тая абстракция.’

…или ‘О, това ще ме депресира..’

Да, инфантилното мислене ‘Това ме прави щастлив’ и ‘Това ме депресира’. Никой не търси тези състояния, които за мен са най-ценни и най-важни, когато изпитваш лека тъга и радост. Красивите състояния. Другите неща са крайности. Но много малко хора са с тази развита чувствителност, а и самата цивилизация сякаш иска те да се отдръпват и им казва „Ти си слаб!“ И се създават стереотипи, модели на мислене, хората ги приемат, без да се съпротивляват.

Те може би не се съпротивляват, тъй като не виждат алтернатива или не са научени да я виждат…

Да, те така са свикнали. Не са пробвали да видят какво има вътре в тях. Тях ги е страх да останат сами, защото медиите налагат ‘ако си сам вкъщи, ти си самотник’. Само какъв bad image е да си ‘самотен’! Всички ще те сочат с пръст и ще си казват ‘Той е самотен’. Това е смешно…нали знаеш, манипулацията е основана на страха. Страхът да не бъдеш модерен, да си аутсайдер. Това е супер смешно, а хората не го осъзнават, дори не осъзнават как следват това като модел на мислене.

Наградени сте за саундтрак към куклена постановка…

А, да, това е за пиесата на една приятелка на Татяна, тя е куклен режисьор, много добър. Аз преди това бях писал за театрални постановки. И набързо спретнахме една музика…която се оказа, че спечелила, ние дори не знаехме!

Има ли разлика да пишеш за деца и да пишеш за възрастни, или разликата е само в играчките им?

Точно! Няма никаква разлика. Това е нещо останало от соц времената, че като е за деца, трябва да е инфантилно. Напротив, даже те са много по-отворени, по-искрени, а възрастните в един момент загрубяват. Отношението трябва да е съвсем сериозно, не трябва да се щадят, децата са много силни.

Смяташ ли, че Стейн изпълниха своята мисия и потенциал за времето си и според теб, те могат ли да имат място в настоящето?

Стейн беше като лаборатория за звук, експериментирахме по всякакви начини, правили сме какви ли не чудеса. И някак си нещата станаха естествено. Събрахме се много личности, които можехме да правим музика отделно един от друг. В един момент, когато това нещо е на куп, то няма как да просъществува без някакъв бизнес, а в България слушателите сякаш се стреснаха от тези звуци…

Тогава бях много малък, но си спомням, че Гепи беше казал нещо от рода на „Стейн ще се съберат, когато нещата в България се оправят…“. В тази връзка ли беше казано това?

Мисля, че да. Но човек не бива да казва, че това не би се случило един ден. Поне в този период всеки си има някакъв бизнес, занимание, което си върви. Иначе сме приятели, чуваме се постоянно. Това, което правихме със Стейн се получаваше страхотно. Тези, които са били на наши концерти могат да кажат какво въздействие е имало, какво беше групата. Но емоционалността на хората тук е една мелодраматична и когато пуснеш нещо по-грубо, с някакъв друг похват на изказ…прекалено консервативен народ. Казваш му да опита нещо различно, но той държи на своето. Не е любознателен. Стои си някъде и не мърда оттам. Когато живях за 3-4 месеца във Виена, виждах как хората са едно цяло със себе си, едно цяло с начина, по който изглеждат, излъчват. Човекът кара колата, която отива на начина, по който изглежда. И всичко около него показва пълна хармония с душевността му. А не примерно някое земноводно да кара скъпа кола. Нещата са много по-плавни, самият манталитет е друг.

А ако бяхте продължили? Нямаше ли стената да се разруши?

Не, не мисля. Тогава бяхме три групи и бяхме приятели. Babyface Clan, Пиромания, които по-късно станаха Plastic Hi-Fi и ние. Непрекъснато правихме джемове, имаше жесток живот, страхотни концерти и участия. Но нито една от трите групи не успя да се наложи. Като имай предвид, че ние направихме най-големия компромис. Почнахме да пеем на български.

Работил си с толкова много имена от българската музика. От кои пазиш най-ценни спомени?

Честно да ти кажа не знам. Самия факт, че сме работили заедно и се получило е достатъчно. А и никога не се връщам да слушам неща, които съм направил. Просто не обичам, това е част от нашия път, един вид психотерапия. В един момент се получава. Така че всички по някакъв начин са ми….може би със Стейн. Имаме страхотни спомени, тогава имаше много концерти и много смешни ситуации, случки, много пътувахме. Имаше концертен живот и отделно това, че бяхме приятели с другите групи и постоянно бяхме заедно.

Питър Мърфи от Bauhaus беше казал в едно интервю, че когато издадеш песен, представиш я пред публиката, тя вече не е твоя, а нейна…вече не ти принадлежи, не я чувстваш като своя…

Така е, отделно, че когато правиш музика, ставаш шизофреник. Композираш, продуцираш, постоянно си сменяш мястото на човек, който иска да изкаже нещо и страничен слушател, нон-стоп. Това е много уморително, в един момент вече става рефлекс. Но действително след това има едно отдалечаване. Защото в следващия момент ти си друг. Много трудно е да смесваш, правиш го цел ден и на следващия се питаш „Къде са ми били ушите?“ Защото ти си сменил състоянието. Има един лаф, че няма смесено парче докрай. Казваш си „Това е, така съм се чувствал, перфектно е“, а след това….шизофренна ситуация.

Предстои ти концерт с Милена в Универсиада на 28-ми ноември по повод 25 годишнината й на сцената…

Да, ние [преди години] бяхме на едно турне [с нея]. Заедно с Митко Кърнев (D2) и Стефан (Попов, екс-Стейн, Gravity Co.), както и Стефан Германов, който е много добър басист и понастоящем се занимава с доста различни неща. Той може би няма да участва, но останалите трима ще свирим за две или три песни на Милена. Избрахме си разни неща, които и преди сме свирили, и…това е…тя искаше да се съберем всички, които сме работили заедно, приятели сме си от доста години…дори наскоро ходихме на гости при нея да уточним разни детайли. По-скоро е приятелско събиране, припомняне на спомени.

Можем ли да очакваме изяви на живо от Davvid?

Наскоро свирихме в БНР на Аларма Пънк Джаз Фест. Хубаво беше. На мен много ми харесва студиото на радиото, тъй като има добро оборудване, много добре акордирана зала, там се намира и един от най-хубавите рояли в България. Аз съм свирил на повечето такива в страната. Невероятен инструмент.

От доста време се опитваме самостоятелно да направим нещо, но е много трудно.

Полезни линкове:

http://www.davvidproject.com/information.html
http://www.myspace.com/davvidbg
http://www.last.fm/music/Davvid+project