Когато човек чуе за трудноопределима музика от страна като Словения, реакцията може би ще е любопитство, но в повечето случаи вероятно на групата ще бъде издадена предварителната присъда за твърде нестандартна за съответния вкус. Но Silence, наистина трудноопределими, същевременно могат да докоснат всеки и то на неподозирани места. Въпреки завоите в кариерата им, вървяща против всякаква общоприета пътека и често на ръба на комерсиалното самоубийство, музиката им винаги е съдържала някакъв универсален елемент, който прави нетипичното общовалидно.

Такъв е и новият им албум, носещ заглавието Musical Accompaniment for the End of the World (Songs for Two Pianos, Tactful Synths and Voice) и издаден на 100-годишнината от потъването на Титаник.

‘Избрахме това име по напълно опортюнистични причини – все пак лошите новини пътуват по-бързо‘, казва пред Indioteque с типичното си чувство за хумор вокалистът и лирик на дуото Борис Бенко. Тази „стратегия“ всъщност звучи почти логично, като се има предвид криминално малката промоция, която те предприемат с последните си издания. Те са от каталога на независи лейбъли и в ограничен тираж, концертите и интервютата са рядкост, а по време на появата на нов диск групата е вече съсредоточена върху поне два нови проекта. Доскоро те дори страняха от социалните мрежи. ‘Скромното промотиране всъщност често е случаят, когато имаш малък бюджет. Но е интересно човек да се замисли: дали пък скъпите рекламни кампании не правят продуктите да изглеждат твърде евтини? Все пак вероятно ще организираме няколко концерта в Европа – по-голямо турне сигурно ще забави края на света.’, казва още Бенко, успокояващ U2, че дори и дуото да тръгне на турне, то няма да застраши рекордите им.

(Борис Бенко като гост на турнето на Laibach към съвместния им албум Volk)

Пътят на Silence, съставени от Борис Бенко и Примоз Хладник, започва през 1992 г. в Любляна, град, който Бенко сравнява с кучето си – малко, дразнещо, но безкрайно любимо. В края на 90-те се появяват албумите Ma Non Troppo (1997) и Unlike a Virgin (1999), в които електронното звучене доминира, но сега дуото ги отхвърля като твърде хаотични.

(Примоз Хладник и Борис Бенко)

С третия си албум Vain, a Tribute to a Ghost (2004), Silence правят един от най-интересните експерименти, случвали се в съвременната музика. До момента на издаването му, песните в него се водят като базирани на демо версии, оставени от починалия при мистериозни обстоятелства и изгубил родителите си измислен артист Матей Смолник. Сайтът, който те изграждат, дори включва интервюта с полицаите, намерили тялото. Шумът около идеята достига дотам, че фенове от САЩ пътуват, за да посетят гроба му, а съпричастността към творчеството му достига невероятни размери в интернет. Всички поеми, картини и песни се оказват на Борис Бенко.

Със сингъла Skin и кавъра им на Hall of Mirrors на Kraftwerk с участието на английската поетеса и изпълнителка Ан Кларк Silence се превръщат в едно от свежите и обсъждани имена в електро-поп/готик средите. Но дуото така и не става част от сцената, като се оказва без амбиции да продължи в тази насока. Вместо това те продължават работата си в театъра и през следващите години композират 23 саундтрака, включващи песни на английски, словенски, немски, френски, италиански, завои към джаз, ембиънт, класика, проект с женски вокали, саундтрак към игралния Slovenka, а наред с всичко това се появява съвместен албум с Laibach (Volk, 2007) и антологията Key (2006). В България музиката на Silence е била част от постановките ‘Слугините’ и ‘Жената в миналото’ на Петър Денчев.

‘Никога не сме били изкушени да направим още албуми в стила на Vain. Дори мислихме за реге албум, но уви, косата ми не е особено подходяща за раста‘, размишлява иначе гологлавият вокалист. ‘Всъщност големият успех би ни отказал от музиката. Да си пристиснат да произвеждаш клонинг след клонинг на най-успешния си албум би било пагубно. За щастие успехът никога не е бил сериозна заплаха за нас.’

Новият албум излиза цели осем години след предишния студиен проект, но това по никакъв начин не притеснява създателите му. ‘Не мисля, че има чак толкова големи паузи между албумите ни. По-скоро другите групи правят твърде малки.’

Musical Accompaniment for the End of the World всъщност звучи като смесица между студийните и саундтраковите им албуми, като електрониката е на заден план, а на преден е финното акустично звучене. ‘Зад създаването на всяка една от песните стоеше различна причина, но никога не оставихме причината да попречи на създаването на песента.’

В момента Борис и Примоз пътуват между Япония и Германия за новите си театрални проекти, а в мечтаните им творчески планове попада саундтрак към ням филм по подобие на това, което направиха Air с класиката на Жорж Мелие ‘Пътуване към луната’. ‘Винаги съм бил безкрайно впечатлен от нямото кино – тогава актьорите бяха все още достатъчно възпитани, за да не говорят по време на музиката. Ако някога се впуснем в нещо подобно, бихме си избрали някои от класиките на Бъстър Кийтън.‘

Въпреки постоянно променящите се тенденции в музикалния бизнес и все по-големите трудности при издържаш от таланта си, за Silence това изглежда по-скоро като любопитно предизвикателство. ‘Не се занимаваме с нищо друго освен музика. Все пак обичаме да живеем на ръба.’

А може би известността наистина не би отивала на Silence. Както пише на опаковката на новия им албум – той трябва да се отваря единствено и само при спешен случай.

Повече около историята на Silence може да научите от 30-минутния документален филм, който се появи по-рано тази година. Голяма част от неиздаваните им композиции за театър и кино могат да се чуят на профила им в Soundcloud.

Светослав Тодоров (The Fein)

Със събирането на Suede китаристът Ричард Оукс прекъсна дългото си мълчание – той беше единственият член на групата, около когото нямаше никакви новини през годините на раздяла, умишлено не присъстваше на каквито и да било събития свързани с групата, а това, което се знаеше около него, се ограничаваше до твърдението на Брет Андерсън, че „все още пише“, но дори и той не беше сигурен дали Оукс ще се качи някога отново на сцена. Китаристът, присъединил се към Suede на 18-годишна възраст през 1994 г. на мястото на Бернард Бътлър и избран измежду пет хиляди кандидати, беше и сред скептиците към събирането на Suede, което прерастна от еднократен концерт в двугодишно турне и предстоящ нов албум.

Още преди събирането на Suede, Оукс даде заявка за завръщане – той сформира дуото Artmagic с вокалиста Шон Макгий, работил като сесиен музикант и продуцент с Робин, Аланис Морисет, Имогин Хеп, Бритни Спиърс. След EP изданието I Keep On Walking, излязло преди точно година, през юли предстои и цялостния им дебютен албум – Become The One You Love, който излиза 10 години след последния до момента албум на Suede – A New Morning.

‘Невероятно е отново да показвам пред публиката нещо, което съм създал‘, разказва пред Indioteque иначе рядко даващият интервюта Ричард Оукс. ‘Голяма част от музиката беше започната и развита преди много време, още преди да започнем да работим с Шон по нея. Животът ми премина през множество промени през последните години и мисля, че музиката отразява това, а на свой ред Шон хвана тези чувства чрез текстовете си. Странно е, че вече е изминало цяло десетилетие от последния албум на Suede – за мен тези години минаха много бързо, тъй като всъщност останах активен музикант и композитор, макар и зад кулисите’.

Ричард, впуснал се в опасната въртележка на рокендрол живота веднага след гимназията и станал съавтор на хитове на Beautiful Ones, Filmstar, Saturday Night, Electricity, Everything Will Flow, казва, че през тези години сцената не му е липсвала.

‘Бях повече от щастлив да изчезна за малко от публичния живот. Присъединих се към Suede веднага, след като завърших училище и когато групата се разпадна през 2003 г, животът ми се промени напълно. Най-после бях способен да придобия някакъв личен живот и усещане за нормалност, а това ми помогна да изградя нова перспектива за кариерата си, особено след като лудостта от това да бъдеш член на Suede премина. През тези години живях умишлено затворен живот, преместих къщата си, построих студио, пътувах, пишех, намирах вдъхновение от много места. Голяма част от това, което композирах за годините, стана основа за Become The One You Love. Обикновено, когато някой отстъпи от светлината на прожекторите, хората си мислят, че той е спрял да съществува или се е отказал. Всъщност беше моят начин да избягам от изпитателните погледи, които ме преследваха толкова дълго.’

За Ричард, наречен от Брет Андерсън „най-добрият китарист, с когото съм работил“, да бъдеш център на внимание е по-скоро проклятие, отколкото привилегия. ‘Когато станах част от Suede, начинът да се справя беше просто да затворя ушите си, очите си, сърцето си за целия шум наоколо. Това беше единственият защитен механизъм, който можех да използвам, за да не бъде сдъвкан и изплют от музикалната сцена‘, разказва Оукс. ‘Аз съм по природа мнителен и много критичен към себе си, а това съвсем не са най-добрите черти, които член на Suede може да има, – очаква се да бъдеш екстровертен и във вихъра на купона. Но за мен винаги музиката е била на първо място, а всичко останало съм считал за второстепенно. Подхождам със същата философия и сега с Artmagic.‘

Ричард се запознава с Шон посредством брат си Стивън. Тогава и двамата търсят музиканти, с които да започнат нови проект, а Шон дори се описва като фен на Ричард от периода му със Suede. Лични проблеми на Оукс обаче забавят процеса по създаването на дуото и те влизат в студио почти година след като за първи път са обсъждали идеята. ‘Първата песен, която написахме, се казва Forever In Negative, която сега ще бъде първият ни сингъл. Това е песен, която означава мнгоо за нас. Още преди да напишем всичките тези песни, бях наясно, че Шон много добре ме разбира като музикант, а нещата, които пишехме, бяха доста лични и можеха да бъдат разбрани само от нас и никой друг. Затова започнахме от нулата и надграждахме сами. Това е нещо, което никога не съм правил преди‘, разказва Оукс.

‘Винаги съм се чудил защо той изчезна така‘, казва пред Indioteque другата част на Artmagic Шон Макгий. „С един приятел веднъж прекарахме пиянски следобед, в който изведнъж ми изникна идеята, че трябва някой ден наистина да работя с него и да го издиря. Той познаваше брат му и така всичко започна. Главоболието на следващия ден си заслужаваше.“

Със заобиколното споменаване на лични проблеми, големи промени и заглавия като I Keep On Walking и Become The One You Love, изглежда в двете издания на Artmagic определено има тема.

‘Така е, действително песните имат нещо общо помежду си‘, обяснява Оукс. ‘Те разказват за ситуации, които се случиха с няколко човека, които познавам и Шон свърши чудесна работа като успя да отрази емоционалността на преживяванията им в четирите песни от EP изданието. Горд съм, че дебютирахме с него, а и оформлението на Питър Джеймс Филд е страхотно. Цялостният албума е все пак по-разнообразен в темите си, мисля, че ще отнесе слушателя на далеч по-дълго пътешествие, както емоционално, така и музикално. Вярвам, че във всяка една песен всеки един от двамата припознава нещо лично.‘

Шон Макгий: ‘Историята на песните в I Keep On Walking EP започна от разказ за това как един приятел е срещнал партньора си. Някак си пречупих историята и я превърнах в заглавната песен. Същата история, но от друга перспектива, стана основа на The Sleeper. Ричард написа The Scruff Of The Neck, трети поглед към случката. Цялостният албум е също много личен, въпреки че не бих казал, че в него се правят някакви грандиозни признания. По-скоро се научих как да канализирам чувствата чрез песните. Важно е да не се ограничаваш и самоцензурираш. Все пак твърдем много музиканти пеят за нищо, а аз не мога така. Темите за щастието, психическите разстройства, възвръщането на личната свобода, секса и брака са налични в песните, които написахме. Това е албум, който се възхищава на розите, но не се страхува да се пореже на бодлите.‘

И двамата са убедени, че Artmagic няма да бъде еднократен проект. Според Ричард с проекта те имат творческата свобода, която трудно биха си позволили другаде. ‘Също така вярвам, че в момента хората са жадни за амбициозна и искрена музика, а Artmagic прави и двете. Мисля, че звученето ни ще допадне на всички и би могла да вдъхне вяра, че песни могат да се правят и без да произлизат от някакъв вид цинизъм. Надявам се това, което правим, да вдъхнови младите хора в музиката.’

Според Макгий всеки творец има нужда да направи нещо, което да е нарече свое собствено и да направи без користни мотиви. „Artmagic не е предястие, с което да успокоим глада преди да се отдадем на другите си проекти. Надявам се това да бъде началото на дълго партньорство.

Албумът е не само ценен заради завръщането на Оукс, но и заради това, че за първи път от легендарния Coming Up можем да го чуем в пълния му блясък като композитор. След като заедно с Брет Андерсън написва някои от най-големите хитове на групата, партньорството им става все по-спорадично с времето. Въпреки че китаристът не отговаря директно на въпроса дали ще чуем повече от тях като тандем в следващия албум на Suede, може би това все пак може да се очаква.

‘Всичко зависи от това какви песни са необходими. Не композирах особено за Head Music, тъй като той беше по-електронен, по-грууви, по-студен емоционално. Той беше написан основно на синтезатори и семплери, а това е област, която никога не ми е била интересна. В този албум бях по-скоро в ролята на сесиен музикант. Подобни ротации често могат да се случат в група, в която всички се изявяват като съавтори. Новият материал се очертава като завръщане към корените като начин на изграждане на песните, което намирам за много по-освобождаващо.’

Групата представи в края на 2011 г. няколко нови песни в Русия, за които обаче Андерсън наскоро заяви, че всички без една отпадат от албума и не са индикация за звученето му. Въпреки това те звучаха като определено завръщане към класическото звучене на Suede от първата половина на 90-те, а преди дни се разбра, че новият материал е продуциран от Ед Бълър, с когото работиха именно тогава. Според Ричард обаче подобна твърда концепция като умишлено завръщане към златните им години няма.

‘Мисля, че един концептуален албум може да се получи добре, единствено когато песните са достатъчно силни и като отделни единици. Ако темата движи самите песни още преди те да са завършени, то креативността някак си се размива и албумът страда от това. В момента се опитваме да избегнем точно този капан, но най-трудното и най-важното е да не изпадаме в творчески унес и в твърде познати територии‘.

А как се е почувствал Ричард Оукс, когато групата е завършила първата си нова песен? ‘Усещането беше много странно. Почувствах се изпълнен с надежда, но същевременно обезкуражен заради дългия път, който ни предстоеше да изминем‘.

Дебютният албум на Artmagic излиза на 2 юли. Първият албум на Suede от десет години насам се очаква в края на годината.

Светослав Тодоров (The Fein)

Трудно е да отлепиш поглед от Майкъл Джира, докато е на сцената. Но още по-трудно е да го направиш, когато той те гледа в очите.

Вокалистът, китарист, основател и основен композитор на Swans, често описвани като пост-пънк и ноу-уейв, но отказващи всякакви категории, направи концерт в Mixtape 5 по покана на Der Circle. Изявата му беше част от акустичното му турне, а София – тридесетият му пореден концерт от него.

По-малко от час преди концерта Майкъл Джира изглежда учтив, усмихнат, енергичен, отговарящ без нито секунда за размисъл между въпросите. А можеше да не е така – през годините той е стъпвал върху пръстите на хора от първия ред, облегнали се на оградата, сбивал се с фенове, които влизат в пого (той мрази това), ако разбира се преди това не ги издърпа към сцената чрез косите им. През 80-те концертите им са били толкова силни като звук, че някои от присъстващите са повръщали, а днес превръща в традиция да изключва вентилационната система в залата преди шоуто. На концерта на 3 май той прекъсна на няколко пъти Eden Prison заради снимащи фенове (той мрази това). Той също така мрази публиката да припява на негови песни, но има някои неща в нея, които винаги го очароват.

„Удивлява ме, че в публиката има толкова млади хора. Нямам представа какво ще се случи тази вечер, но обикновено се събира много разнообразна публика. Това означава, че музиката ни се запазва като жива и свежа“, казва Майкъл Джирa, като тази тенденция се сбъдна и на концерта, на който имаше всъщност повече представители на по-младото поколение. „Swans на живо е едно много екстремно преживяване, но не мисля, че то е тежко и мъчително. Всъщност е дори позитивно, за мен носи някакво чувство на празничност. Все едно слушаш музика в църква“.

Музиката е неразделна част от живота на Джира от края на 70-те, а в кариерата му никога не е имало сериозни затишия. Въпреки че голяма част от съвременниците му вече или не са част от сцената или са отдадени на носталгични турнета, той не се чувства като един от малкото оцелели и все още активни от поколението си.

“Попитай ме за това отново след 20 години“, отвръща Джира с лека усмивка и без индикации, че ще каже още нещо. Но всъщност продължава: „Не мисля за музиката на другите, дори и ако става въпрос за мои приятели. Просто се радвам, че все още я правя и тъй като не обичам да се повтарям, постоянно променям нещата. Обичам да предизвиквам в себе си и това ме кара да се чувствам млад“. Но освен музиката, какво друго подмладява 58-годишният Джира? „Правя много секс“.

Може би както човек трябва да слуша музика, за да развива собствената си? „Всъщност вече не слушам музика“, казва рязко Джира, но уточнява, че това не е от страх, че чуждата музика ще се намери във визията му за собствената. „Не мога да слушам нова музика, тъй като започвам да я анализирам – как е написана, как е продуцирана. Понякога в колата си пускам Нина Симон и Боб Дилън, неща от 50-те и 60-те, тъй като това е като от друг свят. Но намирам за много трудно да слушам съвременна музика.“

Майкъл Джира е странен случай, но изглежда безкрайно естествен, ако човек се опита да гледа през неговите очи. А и всъщност той е тук заради нас. Както каза той по време на концерта: „Наистина, това беше любовна песен. Нима никога приятелката ви не се е изчуквала с друг, а после не сте искали да я убиете? Всъщност сте искали, просто не сте го казали на глас. Това е моята работа, да го кажа вместо вас. Аз съм тук, за да пусна казанчето на тоалетната ви“. Освен Майкъл Джира, в четвъртък вечер имах чувството, че съм видял повече от един човек на сцената – може би преживяването да чуеш акустично Ник Кейв, Том Уейтс или дори Лу Рийд е подобно.

Тази вечер хърватското инди дуо Kimiko ще бъде на сцената на кино „Влайкова“ по покана на Аларма Пънк Джаз Фест. В интервю за Indioteque те разказаха повече около създаването на групата, съставена от Лора и Зоран.

„Двамата имаме много различни влияния – Лора е изучавала пиано в музикално училище и има слабост към бритпопа, Дейвид Боуи и Sonic Youth, докато Зоран залита по краутрока, английската фолк музика и траш метъла“, казват Kimiko, изглежда достатъчно единомислещи, за да не искат да разкрият кой отговаря. „Един ден експериментирахме с разни звуци, съчетавахме компютрите с китарите, и някак си в семплирането и ефектите на китарните педали намерихме звук, който впоследствие се превърна в основа на песента ни Penguin In A Golden Coat. Когато разбрахме колко забавно е да си играем с манипулирането на инструментите и от тях да изваждаме разни странни звуци, решихме да правим и цялостни песни. Междувременно и двамата бяхме в различни групи, както като членове, така и като продуценти и сешън музиканти. Миналата година най-сетне успяхме да се фокусираме изцяло върху групата и записахме албума From Our Room To Yours, който беше издаден през ноември от Geenger Recors – един много готин местен лейбъл. Пресата е много позитивна към нас, така че всичко върви страхотно.“

Лора и Зоран не търсят директни вдъхновения. „Може би най-голямото ни вдъхновение е усещането да знаеш, че си създал нещо специално с музиката, вместо да го търсиш в другите групи. Всеки път, когато започнем да пишем, песента звучи като Kimiko и нищо друго. Винаги имаме много силна представа как една песен ще звучи още в началото, знаем къде ще бъдат определени ефекти, къде пианото ще се появи.“

Музиката на Kimiko обаче не е изключение в хърватската сцена, която започва да излъчва все повече млади имена в областта на инди и електро-поп жанровете. „Тук има много креативен дух на взаимопомощ и колегиалност. Като цяло хърватската сцена се справя не лошо, много млади хора основават групи, така че става все по-интересно. Но няма чак толкова места, на които можеш да свириш на живо, особено, ако групата изисква повече като техника. Пазарът е твърде малък, така че да се издържаш от музика все още е ужасно трудно, но сме уверени и трябва да бъде уверени, че ситуацията ще се подобри.“

Освен в Kimiko, Лора и Зоран свирят в групата Shoxx, която по-електронно ориентирана, а преди са били членове на Lollobrigida, залагащи на по-поп звучене и в момента едно от големите имена в страната. От актуалните имена на хърватската сцена те препоръчват Vlasta Popic, Felon, инструменталните Man Zero и Afion за почитателите на по-акустичното звучене.

Концертът на Kimiko започва в 21 ч., а входът за събитието е 8 лв. Може да чуете албума From Our Room To Yours в Bandcamp.

Светослав Тодоров

Този четвъртък, на 15 март, британското дуо Sister Gracie ще направи концерт в Coda по покана на Аларма Пънк Джаз Фест и Indioteque. Вместо в есента на кариерата си, те ще направят първата си изява в България в самото й началото – до момента те имат две EP издания и появата на дебютния им цялостен албум все още предстои.

Sister Gracie са Лиъм Уайброу (барабани) и Макс Уолкър (вокали, китара). Те се запознават през 2007 г., след като се оказва, че учат в един и същи музикален колеж.

‘Всичко започна за мен, когато бях на 8 и без да имам представа защо, бях поискал за Коледа барабани‘, разказва Лиъм, за когото най-голямо вдъхновение са оказали Muse. ‘Оттогава започнах сам да се опитвам да научавам партиите на любимите си песни.‘

Първите им опити в музиката идват с гаридж формацията The Furniture и „доста ненормалната“ електро-поп група Elliot To Hong Kong, но както казва Лиъм – ‘Sister Gracie се оказа това, което намери собствен ритъм, така че може би правим нещо хубаво с музиката си все пак.‘

Въпреки двете мини издания и мащабните турнета в Европа, групата не бърза за цялостния си дебютен албум. ‘Все още не сме сигурни кога ще се появи и изчакваме правилния момент‘, казва вокалистът Макс Уолкър. ‘Да издадем албум сега няма да бъде много смислено, тъй като все още не сме достигнали звука, който ни се иска да постигнем. Не сме сигурни всъщност какъв би трябвало да е той – просто пишем постоянно и идеите изкачат на всеки пет минути. Мисля, че трябва да се съсредоточим, да правим все по-изчистена музика и така да открием къде из всички песни се крие класическия поп хит.‘

Но дори и да го открият, времето днес не е много гостоприемно – инди групите са все повече, а желанието на лейбълите да ги лансира – все по-малко. Какво ги отличава от останалите?’Мисля, че се различаваме от другите не толкова като музика, колкото до поглед към музиката. Обикновено хората се вманиачават по един звук, влюбват се в една група, в една песен и често копират всичко, зад което застава определен стил и докато се опитат да пробият чрез него, той вече е ретро‘

Докато много от британските групи са съсредоточени предимно в изявите на Острова и във всички възможности да подгряват по-голямо име, Sister Gracie имат вече доста изяви зад гърба си в други държави въпреки скромната си дискография. ‘Европа е изключително гостоприемна към музиката ни. Оставаме с впечатлението, че тук изключително много се цени това, което правим.‘ коментира Лиъм. ‘Всичко започна, когато френската модна линия The Kooples използва няколко наши песни за рекламите си. Тя е много популярна и хората се насочиха към музиката ни оттам. След това концертът в Словакия напълно ни отнесе главите и решихме тази пролет да отидем дори по-надълбоко в Европа и гостуваме в страни като България, Румъния, Хърватия, Сърбия’.

Колкото до пробив във Великобритания, групата няма излишни очаквания. Лиъм: ‘Не бих искал да критикувам страната си твърде остро, но в момента британската сцена е пълен хаос. Тенденцията при компаниите е изцяло насочена към хип-хоп изпълнителите. Не съм сигурен защо, но е факт, че в момента лейбълите подписват с много по-малко китарни групи, отколкото преди 5-6 години. В момента Великобритания просто не е правилното място за нас и се фокусираме върху изявите си в другите държави, където концертите се получават много по-емоционално. Така че може само да продължим да работим и да се надяваме, че по някое време Великобритания ще ни вземе малко по-насериозно.‘

Концертът на Sister Gracie започва от 19:30 ч. в клуб Coda и ще бъде последван от сет на Indioteque. Повече за събитието може да разберете тук. Напомняме, че също така песента Black може да се изтегли свободно от сайта ни.

Светослав Тодоров (The Fein)

По-малко от година след като италианското пост-пънк трио Soviet Soviet напълни кино „Влайкова“, сега те се завръщат на същото място и отново по покана на Аларма Пънк Джаз Фест. Тази вечер от 21 ч. групата пак ще покаже на какво е способна на сцената. ‘Концертът ни в София беше невероятен’, казва фронтменът Андреа Джиомети за Indioteque. ‘Прекрасно място, прекрасни хора, просто магическа вечер! Нямаме търпение да дойдем отново’.

Една година по-късно много не се е променило в групата или по-скоро остава по същия начин позитивно и креативно. ‘Ние сме си същата група от приятели. Направихме много концерти в Италия и извън страната, като всички тези преживявания ни помогнаха да израстем като музиканти. Радостни сме, че имаме невероятния шанс да свирим толкова често‘

Повече около групата може да научите и от миналогодишното ни интервю с Андреа. А това е най-новият им клип – Contradiction:

Българското дуо Palma Minuta, съставено от китариста на Анимационерите Николай Бекриев и барабаниста на Остава Даниел Петров, е вече готово с новия си клип. Видеото към песента Помниш ли, когато умря ще бъде представено тази вечер от 20 ч. в Radio Cafe.

‘Най- интересното в този клип е, че той има две версии, като при големите групи‘, казва Николай Бекриев. ‘В момента е избрано режисьорското решение, което е много смело и вглъбено, без характерния за съвременните клипове динамичен монтаж. Отрязано ми е цялото пеене, а аз бах научил да пея цялата песен отзад напред, за да се получи и бях успял (естествено имах пищов).‘

Режисьор и оператор на клипа е Александър Крумов, работил с групата и по другите им видеа, а постпродукцията е дело на Стоян Чолаков. ‘(По време на снимките) карахме цяла вечер колела из нощна София, а Сашо снимаше от багажника на автомобил. На главите ни имаше специални лампи, които Сашо закрепи под дрехите ни, както и залепени светещи запалки по колелата ни.‘

С представянето на видеото, проектът, досега изцяло студиен и значително по-електронен от титулярните групи на двамата, ще премине в по-активна фаза и с повече живи изяви. ‘Palma Minuta e различен проект, той се състои само от двама изпълнители, както в студиото, така и на живо, за това и трудно се случи това раждане за сценично изпълнение, отне ни време. В него с Дани се изразяваме по-точно, защото не се съобразяваме с други музиканти, а е и по – лесно за осъществяван като сме само двама. Със сигурност за нас е най-важно да запишем още две песни, които са абсолютно готови (избрани от завършени четири), като интересното, е че вече имаме няколко покани отново да се появим на живо, за сега като съпорт. Има и едно много различно предложение за акустичен концерт.‘

Довечера в Radio Cafe групата ще подготви няколко изненади, въпреки че най-смелата им идея остава засега нереализирана. ‘Запазваме я за друг път, защото прогнозата за времето е лоша. Ще имате възможност да гледате клипа, а и изпълнението докато минавате случайно по Моста на влюбените на път за Евровизия. Също така преговаряме с изпълнител на много рядък инструмент да ни подкрепи – за да е различно и невиждано. Подготвили сме и друг интересен гост за едно от изпълненията.‘ За всеки дошъл в клуба ще има подарък – изглежда специален, ако съдим по последния статус на дуото във Facebook „01:03 – работим за вашите подаръци за 29.02.12, а вие спите ли?“.

Анимационерите, в чиито редици Бекриев е от самото начало, се събраха през миналата година за един-единствен концерт. ‘Имаме покана и отново обмисляме какво можем да направим, на мен лично ми е много интересно какво ще се получи.’

Повече от Palma Minuta може да чуете на профила им в Soundcloud.

Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg

The Shortage са най-новото име на българската алтернативна сцена – утре вечер от 21:30 ч. в “Три Уши” ще пускаме преди и след дебютния им концерт, на който ще чуем над 20 песни – както авторски, така и кавъри, включващи имена като Placebo, Arctic Monkeys, The Cinematics, Black Rebel Motorcycle Club, Queens of the Stone Age и други.

Групата се състои от Тодор Мишинев (вокали и китара), Росен Петров (китара и вокали), Милен Играчев (бас) и Станислав Радулов (барабани, член още на I-Band и Invisible Dreams).

“В Shortage сме меломани – имаме много и различни музикални и не само интереси, но определено британските банди и гаражните звуци са химията, която ни свързва”, разказва Радулов, който свири с останалите от края на 2010 г. Първият вариант на състава датира от 2009 г. “Имаме сериозни намерения да създаваме наша музика, но не и на всяка цена – просто за спорта. Предпочитаме нещата да са изгладени до max преди да ги представим пред публика. Стилово е трудно да се определи точно къде се вписват, но това едва ли има значение. На 18-и ще забием една от нашите песни с работно заглавие “Брит” и ще е интересно да проследим реакцията на публиката, това е от най-голямо значение за нас. Тодор е човека с идеите в групата. Когато репетираме той подхвърля рифове и после заедно ги доразвиваме.”

“Ние правим доста кавъри, но не всички представяме пред хора. Моето мнение е, че кавърът във вида на лична интерпретация на композиция, песен и т.н. на база на основната тема е за предпочитане пред наизустяването 1:1. Поради тази причина обожавам jazz-a. При jazz стандартите е точно така. Харесвам запазената основна тена и моментите с импровизация в етапите на развитие. За нашата група мисля, че бихме приели всяко предизвикателство и едва ли би ни спряло нещо, ако наистина харесваме дадена песен. В някои случаи са необходими по специфични технически средства и музикални умения за постигане на необходимия краен резултат – това може да се окаже пречка, но също така и стимул за развитие. Винаги трябва да си поставяш високи цели и да ги следваш. Това е единственият начин да се развиваш.”

Светослав Тодоров (The Fein)

Фестивалът за електронна музика По жицата ще направи дебютното си издание в столичния клуб Жул Верн ще се проведе тази вечер и ще представи някои от най-обещаващите изпълнители на българската електронна сцена.

В програмата са Halojo, организатор на фестивала и DJ, продуцентът rejeKHZ Мартин Луканов, Alecek, Pavel Klave, експериментиращите с дръм енд бейс, джънгъл и IDM елементи в музиката си Cheap Trix, Eneftze, Zarevo. Изпълненията ще бъдат съпроводени от визуализации на Петър Влахов и Михаил Лозанов.

Хората, които съм събрала, са едни от най-добрите артисти, които се занимават с експериментална електронна музика в България, разказва за целта на събитието Йоана Робова – Halojo, чиито изяви включват подгряване по време на гостуването на Анди Флечър от Depeche Mode в София през 2007 г., поредицата партита Old/nu jazz + Electronic sounds, фестивалът Artmospheric. Mакар и встрани от мейнстрийма те творят, без да парадират със своята вродена различност – не са като псевдо арт пауните, които все повече и повече завземат пространства, а не предлагат нищо стойностно. Това са хора, които се трудят, макар и да им доставя удоволствие, все пак полагат реални усилия, за да създадат нещо, което е качествено само по себе си, което не е продукт на амбиция за звездност или посредствено носене по течението. Те не се опитват и да се наложат, просто дават израз на своя талант.

Събитието няма вход, не се прави с комерсиална цел, казва още Halojo. Идеята ми е да създам атмосфера и пространство за изява на тези артисти. Те имат своята публика, свирят по фестивали и партита, но липсва сякаш консолидация на тази култура в България. Фестивали като Artmospheric предоставят възможността тези артисти да споделят една сцена, но фокусът там е друг, залага се на транса или дръм енд бейса, които са по-достъпни, по-популярни и печеливши. Целта ми не е да излезем от маргиналността, целта ми е да се осъществява пълноценна връзка между таланти, изкуство, атмосфера и сетивност, които са предпоставка за израстване и предоставят среда за иновации, за културно развитие.

Събитието в „Жул Верн“ започва от 21 ч. Клубът се намира на ул. „Раковски“ 127

Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg

Утре вечер на сцената на „Три Уши“ Ксения и Ангел от КсеТоФон за първи път ще излязат като Псевдо Кседо – формация, която не отбелязва края на групата, a нова фаза за основателите й.

Въпреки промяната, на събитието, включващо още The Barbarones и Indioteque, ще чуем и песни на КсеТоФон, които през последните години се превърнаха в едно от най-интересните имена на българската сцена. ‘Ще има песни от периода на КсеТоФон, както и някои парчета, които така и не сме свирили с КсеТоФон’, разказва Ангел Додов за Indioteque. ‘Наистина не разполагахме с достатъчно време да подготвим изцяло „нов“ репертоар, въпреки че щеше да е интересно. Ще поработим занапред върху разширяване на „менюто“, това обаче изобщо не означава, че „ксетофонските“ парчета няма да се свирят повече – напротив, далеч сме от мисълта да се откажем от тях.’

Разпадането на КсеТоФон идва без шум и без конкретни бъдещи планове, а новият период в музикалния им път се възприема по-скоро като ново начало, отколкото край.

‘Имахме известни разногласия, поради които сметнахме за по-просто да сменим името паралелно със състава. Освен това си мислим, че музиката си остава, каквато е, независимо от това как е наречена:) Бандата е по-скоро продължение на КсеТоФон, отколкото наследник на нещо „спряло“:) Нищо не е спирало – продължаваме напред и сме отворени за всякакви нови стилови и звукови „забежки“, като например дръм-машината на Джас, която ще чуете на 21.01.’

А какво точно ще стане утре вечер – остава мистерия дори и за нас. ‘В събота с нас ще свири и Ясен (Z3n), засега не можем да кажем доколко това ще е за постоянно, тъй като дори не сме го обсъждали:) Замисляме се за прикоткване и на челист, а все така си мечтаем и за junk-percussion:) Самото име на групата може също да се окаже временно, така че очаквайте буквално всичко…’

Повече около музиката им – на блога на Ксения.

Светослав Тодоров (The Fein)