През последните няколко дена се появи поредица от официални и недотам официални новини около започването и завършването на нови албуми, които се очаква да се появят в рамките на тази година.

(от студиото на Editors – някой друг вече да си представя как Том Смит крещи тези думи?)

Editors са на финална права със следващия си албум, който подобно на предишния ще бъде продуциран от алтернатив гуруто Flood. Интересен факт е, че през 2011 г. групата се е отказала от голяма част от новите си песни, а настоящите сесии идват след половингодишна пауза за избистряне на идеите. Може да проследите включванията имот студиото им в Twitter.

Крис Корнър, наскоро преместил се от любимия му Берлин в Лос Анджелис, сподели в блога си, че е започнал да композира петия IAMX. Въпреки че той може би ще бъде издаден през 2013 г. има догадки за EP през настоящата. Междувременно престоят му в Калифорния се оказа вдъхновение за поредица от фотографии, които имат опция и за купуване.

(Непоправимият меланхолик Крис Корнър на повече от неочакван фон – слънчева Калифорния)

От една седмица в студио също в Лос Анджелис са Pet Shop Boys, които в началото на годината издадоха би-сайд компилацията Format. Дуото прави и пореден изненадващ избор за продуцент – с тях е младият Андрю Доусън, работил с Кание Уест и Джей-Зи. За наследника на Yes (2009) те вече имат идеи за цели 22 песни.

Британската пост-рок група I Like Trains пък разкри името на предстоящия си албум, записван в северен Уелс – The Shallows . Ако сте ги пропуснали, може да започнете от прекрасния Progress Reform от 2006 г, в който всички песни са посветени на различни исторически събития.

Мортен Харкет, вече бившият фронтмен на A-ha, е завършил новия си соло албум, който за разлика от предходните му самостоятелни проекти, ще заложи на по-електронно звучене. Продуцент е Стив Озбърн (New Order, Placebo, Suede), а в песните се включват Kent и Pet Shop Boys.

По-късно тази година се очаква и нов албум от These New Puritans, но повече подробности около него засега не са известни, освен че плановете около издаването му са се забавили поради смяна на лейбъла.

Светослав Тодоров (The Fein)

Ето и селекцията на музикални събития от съседните ни държави, които подбрахме за месец февруари. Акцентите този месец падат върху Истанбул и Букурещ. В Истанбул ще гостуват няколко страхотни американски артисти – St. Vincent, Cat Power и Real Estate. В Букурещ пък залагат на няколко сравнително нови и интересни имена от електронната музикална сцена – Shlohmo, Elektro Guzzi и Factory Floor.

кога: 04.02.2012

къде: Otto Santral, Istanbul, Turkey http://www.ottoistanbul.com/

какво: Simian Mobile Disco (UK) https://www.facebook.com/simianmobiledisco

билети: 45 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NSMD1/TURKIYE/tr

кога: 09.02.2012

къде: Garaj, Istanbul, Turkey http://www.garajistanbul.org/

какво: Cat Power (US) http://www.myspace.com/catpower

билети: 55 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NLPR4/TURKIYE/tr

кога: 10.02.2012

къде: Popa Nan, Bucharest, Romania

какво: Chestionabil 17 ( Shlohmo (US) + Salva (US)  http://www.myspace.com/shlomoshun

билети: 30 леи ( на място)

кога: 10.02.2012

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr

какво: Emika (CZ) http://www.myspace.com/emikamyspace

билети: 33,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NBA47/TURKIYE/tr

кога: 10.02.2012

къде: Gagarin 205, Athens, Greece http://www.gagarin205.gr/

какво: The Fall (UK) http://www.myspace.com/fallthe

билети: 22 евро http://ticketarena.gr/

кога: 16.02.2012

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr/

какво: Real Estate (US) http://www.myspace.com/realestate

билети: 39 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NBA25/TURKIYE/tr

кога: 16.02.2012

къде: Salon IKSV, Istanbul, Turkey http://www.saloniksv.com/

какво: Fanfarlo (UK) https://www.facebook.com/fanfarlo

билети: 39,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NQS12/TURKIYE/tr

кога: 16.02.2012

къде: Control Club, Bucharest, Romania http://control-club.ro

какво: Elektro Guzzi (AT) http://www.myspace.com/elektroguzzi

билети: на място

кога: 17.02.2012

къде: Ghetto, Istanbul, Turkey http://www.ghettoist.com/

какво: Jay-Jay Johanson (SWE) http://www.myspace.com/jayjayjohanson

билети: 50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NLG02/TURKIYE/tr

кога: 18.02.2012

къде: Kucukciftlik Park, Istanbul, Turkey http://kucukciftlikpark.com/

какво: Mando Diao (SWE) http://www.myspace.com/mandodiao

билети: 55 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NLPR3/TURKIYE/tr

кога: 21.02.2012

къде: Salon IKSV, Istanbul, Turkey http://www.saloniksv.com/

какво: St. Vincent (US) http://www.myspace.com/stvincent

билети: 39, 50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NQS15/TURKIYE/tr

кога: 23.02.2012

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr/

какво: Selah Sue (BE) http://www.myspace.com/selahsuemusic

билети: 88,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NBA04/TURKIYE/tr

кога: 23.02.2012

къде: Control Club, Bucharest, Romania http://control-club.ro

какво: Factory Floor (UK) http://www.myspace.com/factoryfloor

билети: на място

кога: 25.02.2012

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr/

какво: Scuba (UK) + Walls (UK) http://www.residentadvisor.net/dj/scuba http://www.residentadvisor.net/dj/walls

билети: 44,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/NBA30/TURKIYE/tr

от Specta ( Явор )

Фестивалът за електронна музика По жицата ще направи дебютното си издание в столичния клуб Жул Верн ще се проведе тази вечер и ще представи някои от най-обещаващите изпълнители на българската електронна сцена.

В програмата са Halojo, организатор на фестивала и DJ, продуцентът rejeKHZ Мартин Луканов, Alecek, Pavel Klave, експериментиращите с дръм енд бейс, джънгъл и IDM елементи в музиката си Cheap Trix, Eneftze, Zarevo. Изпълненията ще бъдат съпроводени от визуализации на Петър Влахов и Михаил Лозанов.

Хората, които съм събрала, са едни от най-добрите артисти, които се занимават с експериментална електронна музика в България, разказва за целта на събитието Йоана Робова – Halojo, чиито изяви включват подгряване по време на гостуването на Анди Флечър от Depeche Mode в София през 2007 г., поредицата партита Old/nu jazz + Electronic sounds, фестивалът Artmospheric. Mакар и встрани от мейнстрийма те творят, без да парадират със своята вродена различност – не са като псевдо арт пауните, които все повече и повече завземат пространства, а не предлагат нищо стойностно. Това са хора, които се трудят, макар и да им доставя удоволствие, все пак полагат реални усилия, за да създадат нещо, което е качествено само по себе си, което не е продукт на амбиция за звездност или посредствено носене по течението. Те не се опитват и да се наложат, просто дават израз на своя талант.

Събитието няма вход, не се прави с комерсиална цел, казва още Halojo. Идеята ми е да създам атмосфера и пространство за изява на тези артисти. Те имат своята публика, свирят по фестивали и партита, но липсва сякаш консолидация на тази култура в България. Фестивали като Artmospheric предоставят възможността тези артисти да споделят една сцена, но фокусът там е друг, залага се на транса или дръм енд бейса, които са по-достъпни, по-популярни и печеливши. Целта ми не е да излезем от маргиналността, целта ми е да се осъществява пълноценна връзка между таланти, изкуство, атмосфера и сетивност, които са предпоставка за израстване и предоставят среда за иновации, за културно развитие.

Събитието в „Жул Верн“ започва от 21 ч. Клубът се намира на ул. „Раковски“ 127

Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg

2012 г. се очертава като много силна и ето ги причините за високите очаквания към нея.

The Big Pink са първите ни фаворити, които ще ни зарадват с нов албум. Това е Future This, който ще се появи на 17 януари, а Air се завръщат с Le Voyage Dans La Lune в началото на февруари. Въпреки надвисналите мрачни облаци над Kaiser Chiefs с неуспешния им миналогодишен албум, те вече са готов с нов – Start The Revolution Without Me излиза на 6 март. По-късно тази година очакваме и първият албум на Stone Roses от 17 години насам.

Ето и анонсираните заглавия до момента:

The Big Pink – Future This (17.01)

Lana Del Ray – Born to Die (31.01)

Chairlift – Something (24.01)

Cloud Nothings – Attack On Memory

Air – Le Voyage Dans La Lune (07.02)

Of Montreal – Paralyic Stalks (07.02)

Sharon Van Etten – Trams (07.02)

Sleigh Bells – Reigh of Terror (14.02)

The Phenomenal Handclap Band – For & Control (14.02)

Band of Skulls – Sweet Sour (21.02)

Kaiser Chiefs - Start The Revolution Without Me (26.03)

Magnetic Fields - Love At The Bottom Of The Sea

Spiritualized - Sweet Heart Sweet Light

След филмовата музика към The Social Network и The Girl With The Dragon Tattoo, Трент Резнър се завръща към обещанието за цялостен албум с How To Destroy Angels, формацията, която той основа със съпругата си и партньора във всички престъпления през последните години Атикъс Рос. EP-то им от 2010 г. звучеше като идеите на тримата вплетени в едно, а по думи на Резнър – сега ни очакват песни, които ще покажат истинското звучене на HTDA. А подсказка за него може да се окаже последната песен в The Girl With The Dragon Tattoo:

До края на година очакваме и нови албуми от Suede, които през декември представиха седем нови песни в Русия,  The Shins, The XX, VCMG (техно проектът на Мартин Гор от Depeche Mode и Винс Кларк от Erasure) The Knife, MGMT, Bloc Party, Mumford & Sons, The Killers, Franz Ferdinand, Sigur Rós, Pearl Jam, Muse, Best Coast, The Cribs, The Joy Formidable, Xiu Xiu, Scissor Sisters и от електронния проект на Чино Морено от Deftones – Crosses.

The National изпълниха две нови песни по време на сесия за сп. Q, което навежда на мисълта, че надали ще ни оставят да чакаме много за още. Концентрация на нов материал има и около The Cure, но все още нищо потвърдено като планове за нов албум.

Интересно е, че през тази година ще видим и по всяка вероятност сериозно раздвижване около българската сцена, която през последните две-три години не беше особено продуктивна.

Очакват се новини от Babyface Clan и Panican Whyasker, които на скорошния си съвместен концерт обявиха, че записваните им в продължение на години албуми ще излязат „съвсем скоро“. И тъй като Нуфри никога не подхваща само едно нещо – според интервюта от миналата година Пиромания работят по чисто нови песни.

През първата половина се очаква дебютния соло албум на Monyx, а през втората – петият диск на Остава. Планове за повече нов материал кроят и Palma Minuta на Даниел Петров (Остава) и Николай Бекриев (Анимационерите) – и колкото по-бързо чуем повече от тях, толкова по-добре, ако съдим по Помниш ли, когато умря.

Mental Architects вече обявиха името на следващия си албум – Celebrations, за който барабанистът Максим Стоименов разказа повече тук, а клипчета от записването му могат да се видят на акаунта им в YouTube.

През 2012 г. очакваме и втория албум на Насекомикс, който първоначално трябваше да се появи в края на миналата година.

Светослав Тодоров

Дейвид Боуи навършва 65 години днес. Рождения му ден е и нов повод не само да се оцени невероятната му кариера, но и да се намери отговор на въпроса дали някога тя ще бъде подновена. Въпреки желанието на феновете да го видят отново на сцената, внезапната му изолация от публичния живот през последните години всъщност допринася за енигматичността му, пише в. „Гардиън.“

Според изданието би имало нещо неправилно, ако митологизирани и влиятелни личности като него остареят пред камерите, а с оттеглянето си той остава свързан с образа си на вечен новатор, актуален и за новите поколения.

Всеки път, когато слушаш албумите му, особено тези от 70-те като The Rise and Fall of Ziggy Stardust, Low и Station To Station, усещаш, че това е човек, който не е като теб, не е част от определена среда, а неин лидер, отбелязва „Гардиън“.

Подобно е и отношението на феновете. В музикалните форуми темата за изолацията на Боуи е често сее дискутира.Освен с разочарование от решението му обаче тя винаги е съпътствана с мнения, че ако има човек, който заслужава спокоен и семеен живот, то това е човекът, който е отдал целия си живот на изкуството.

Предполагаемото оттегляне на Дейвид Боуи от музиката и публичния живот е нещо, което беше трудно предвидимо на фона на свръхактивността му в началото на 21 век. Сърдечните му проблеми и операцията от запушена артерия през 2004 г. са често цитирани като възможни причини за желанието му да слезе от сцената.

През миналата година съпругата му Иман разсея слуховете, че изпълнителят е в тежко състояние, като публикува в Twitter тяхна скорошна снимка, в която той изглежда дори по-млад от последните си публични изяви.

Сред последните му изяви са с групите Arcade Fire и TV on the Radio, с което продължи тенденцията да помага за налагането на нови имена, както и дуети с Алиша Кийс и Дейвид Гилмор. През 2008 г. записва беквокали към две от песните в соло албума на Скарлет Йохансон с кавъри на Том Уейтс Anywhere I Lay My Head On, които до момента са последните записи с негово участие. Тогава той отказа дует с Милен Фармер, поради нови здравословни проблеми.

Последната му по-голяма роля в киното е като учения Никола Тесла в трилъра на Кристофър Нолан The Prestige (2006), където си партнира с Крисчън Бейл и Хю Джакмън.

В негово отсъствие музикалната индустрия продължава да рециклира миналото му с юбилейни и специални издания на албумите, негови песни са постоянно включвани в саундтраци и с чести кавър версии, а в интернет напоследък все по-усилено се появяват неиздавани видеа от негови концерти.

На книжния пазар пък се появиха няколко издания от фотографи, които са работили с него в различни периоди от кариерата му. През миналата година в торентите се появи и“изгубения“ му албум от 2001 г. Toy. Периодичните информации, че той ще се завърне с нов албум и турне бързо обикаляха форумите и социалните мрежи, но винаги бяха впоследствие отричани от неговите представители.

Хората, с които Боуи е работил през годините, не са оптимистични за възможността той някога да се завърне. В интервю за The Quietus Брайън Ино, продуцент на „берлинските“ му албуми от края на 70-те, казва, че „Дейвид Боуи вече не се интересува от поп музиката“, а фотографът Мик Рок, известен като „човекът заснел 70-те“, казва пред сп. „Спинър“, че „Боуи е в своя Хауърд Хюз период“, с което намеква за периода на изолация на известния американски бизнес магнат. По-оптимистичен поглед върху ситуацията има неговата басистка през последните турнета Гейл Ан Дорси, която казва, че хора като него винаги работят по нещо.

„Мисля, че Ино е по-близко до реалността“, каза в интервю за „Дневник“ биографът Пол Трънка, автор на изключително детайлната биография Starman. „Но всъщност никой не може да бъде сигурен в това. Ако някоя сутрин той се събуди с невероятна мелодия в главата си – може би това ще бъде достатъчно, за да го накара да се завърне.“

В книгата си Трънка пише, че отказването му може да се интерпретира и като мечтаното му триумфално слизане от сцена, което планира още от 70-те.

Изказването на глас усещанията на всички, че може той да не се завърне в музиката, провокира популярното списание NME да призове с отворено писмо Дейвид Боуи да спаси рокендрола отново.

През миналата година излезе новината, че той ще напише автобиографична книга, но по свой начин – със снимки, които е правил през годините и описания към тях. Но от анонсирането на проекта преди повече от година насам, повече информация няма. По-късно тази година се очаква бокссет с огромно количество неиздаван материал, но не се знае до каква степен Боуи е обвързан с издаването му.

Последният албум на Дейвид Боуи, Reality, излезе през 2003 г.

В последната песен от него, Bring Me The Disco King, по която работи близо 15 години, един от куплетите гласи: Close me in the dark, let me disappear / Soon there’ll be nothing left of me / Nothing left to release.

Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg

Всеки, който ме познава малко или много знае за страстта ми към новата сръбска музикална сцена. Затова не беше и случайно, че първият концерт, в който участвахме като организация беше точно на сърбите от Repetitor. Но докато те са пънк банда, сега ще ви представя една група от Белград, която е в коренно различно музикално звучене. Група, която винаги се е появявала в мечтите ми като подгряваща за концерта на Ladytron, който в някой бъдещ слънчев ден ще организираме в България.

Inje са Йелена, Йован и Александра, съществуват от края на 2007 година и правят изключително качествен електропоп, с който честно казано все още се чудя как не са пробили и извън границите на родната си Сърбия.

Причината тази статия да се появи точно сега е дебютният мини-албум на Inje, който носи името Protok и който можете да свалите съвсем безплатно от официалния сайт на групата. Албумът излезе на 25 декември и съдържа 7 трака, като записите за него са стартирали през юли 2010. В рамките на тези 18 месеца бандата подгрява концертите на Faithless и Hurts в Белград, участва два пъти на фестивала Exit и взима участие във фестивала Mikser в родният им Белград.

Преди няколко месеца групата напуска китаристът Марко (който отива във инди-фолк проектът Stray Dog) , и на негово място се появява Александра, с което сериозно се променя и звукът на групата. Това се отразява и на албумът, като в пет от траковете присъства китарата на Марко, докато в песните Bez Protoka и Java i san се загатва за новото по-различно звучене на Inje.

Повече за тях може да прочетете във Facebook, Twitter и Last.fm.

от Явор (Specta)

The Barbarones, специалните гости на тригодишнината на Indioteque, разказват за създаването на всяка една от песните от дебютния им албум People & Bricks. За повече информация около групата и как да си купите албума, може да посетите сайта им, а ето и как го виждат създателите му:

Албумът ни е записван в продължение на три години. В записите участват и вече бивши членове на групата – Емилиян Щерев, Марин Лашев и Михаил Делирадев. Веднъж се шегувахме, че можем да го кръстим The Best of The Barbarones, защото това си е нещо като дневник на всичко най-важно, което се случи с нас в музикално отношение от лятото на 2008 насам. Групата ни започна като напълно експериментално събиране на различни хора, нямахме никакви други цели, освен да се забавляваме, смесвайки свободно всички стилове, които ни харесват (а те са доста). Духът тук и до сега е същият. Важното е да изпитваш удоволствие от това, което правиш.

1. People & Bricks

Песен, която измислихме няколко дни преди да я запишем. Дойде спонтанно от един китарен риф , вече имахме запазени часове за записи и в последния момент решихме да включим и нея. Стана много бързо и естествено. Всеки път звучи различно, когато я свирим на живо. Клипът на парчето, сниман от Добромир Христосков (който беше в основата на култовата за някои група „С 300 зора”), бе направен за една репетиция, без никакви предварителни идеи и нагласи, затова е доста суров.

2. You Have To!

Една от най-първите ни песни, въртяща се около един бас-риф … Песен за работата и търсенето на работа, за смисъла, който влагаш в това, с което си изкарваш хляба. Възприемаме я като латино-песен, между нас си я наричаме просто „латиното”.

3. Noe Heavy Burden

Едно от най-ранните ни парчета, може би първото, със сигурност първото, с което зазвучахме като група – роди се пак от бас-риф, получи се доста спонтанно. На един наш концерт, след като извирихме тази песен, един австралийски пастор, който беше на посещение в България, и който случайно присъстваше на концерта, ни поздрави и каза, че песента много му е харесала.

4. First Times

Това пък си е направо най-първото ни парче. Тръгна се от един китарен риф на тогавашния ни барабанист Емо, който е и китарист. Парче за това колко е хубаво да започваш от начало, да си начинаещ във всичко.

5. Bullshit

Първото парче, което измислихме след като се преименувахме от The Pipones на The Barbarones . Текстът е bullshit, защото думите като цяло са глупост, а нещата, които си струва да кажеш са отвъд тях. Затова пък можеш да си ги тананикаш. Парчето е guitar-driven от началото до края и съдържа в себе си лудостта на индивидуалното мнение, на което, за съжаление, хората около нас, не винаги си позволяват да дават гласност.

6. Changing like a Life

Просто песен, каквото и да значи това. Текстът говори за това, че рамките никога не пасват на реалността и живота, които непрекъснато се променят и отказват да застинат. В момента мислим и действаме по клип на това парче. Режисьорът на клипа, Никола Бошнаков (един от основателите на движението „Бидон филм”, с немалко филми зад гърба си, които трябва да се гледат), видя в нея нещо като синтез на това, което са барбароните като герои, и това, което сме ние като група – промяна, метаморфоза, и тн.

7. Another Way

Песен, родила се от случаен китарен риф в репетиционната докато другите си говорят отвън. Някои си я представяха като нещо средно между Dire Straits и R.E.M., други като съвсем друго, но с течение на времето песента придоби свое, различно звучене. Песен за другия възможен, по-добър път.

8. Sunday

Как неофициалното се превръща в официално. Как неделята спира да бъде най-важния ден в седмицата. Хората днес се смеят на едно нещо, а утре го възприемат насериозно и дори го дават за пример. You hardly get it. Клипът, който направихме по това парче, включва рисунки на Дилян Еленков, който е художник, музикант, поет (стихосбирката му „Ципове, копчета, дни” излезе в началото на това лято) и приятел на някои от нас. Той ги нарисува специално за клипа на песента, за един следобед по-миналото лято.

9. Dive Deep

Боса-нова, прерастваща в пънк-рок. Страшно много я харесваме и я свирим винаги с голямо удоволствие. Парче за морето, плажа и опасността от прекалено дълбокото гмуркане. Парче, неподходящо за хора, които все още използват от стария модел бански.

10. Old Summer

Тази песен беше измислена като инструментал преди да има вокална мелодия. Малко по-късно в структурата добавихме и един момент, който може да звучи като прогресив. Текстът е нещо като нова версия на един стар текст за лятото, в който ставаше дума за това, че лятото е старо, уморено, пусто и блажено. В песента се преливат поп, диско, блус, пост-пънк и инди.

11. Sounds like Nothing

Това е най-късно измислената песен от албума. Песента премина през няколко варианта – различно темпо, ритмика, мелодия на вокала, дори текст… в крайна сметка стигнахме до тази версия. В последната част вмъкнахме мотиви от едни наши експерименти с компютърно музициране. Странно е, когато се опиташ да обърнеш електронното в блус. Всъщност има връзка между двете. Мислим по клип и за това парче.

12. These Birds Can’t Fly

Това парче е много старо, едно от първите ни, но успяхме да го запишем чак през пролетта на тази година. В един момент имахме намерение да поканим някое MC да се включи на куплета, който е нещо като рап-речетатив. Но това щеше да усложни излишно нещата. Това също е една от тези песни, които са готови светкавично – от първото изсвирване – спонтанно споделно настроение, което не се нуждае от нищо друго. Ако започнеш да го променяш – отишло си е. Странно парче, обединяващо фънк, хип-хоп, блус и рок елементи. Пълно с както меланхолични, така и с жизнерадостни, та дори и агресивни моменти. Обикновено с него завършваме концертите си, последно е и в албума. Epic and all!

Помните ли онова романтично момче с британски вид и голяма уста, което ходеше по плажа и пееше yellow преди повече от 10 години. Ами, забравете го, защото на негово място имаме един мускулест мъж (много нелепо ми изглежда написано, но е така) с доста младежко все още лице, който танцува смешно в смешни дрехи и измисля безсмислени заглавия на албуми.

На втората вечер от турнето на Coldplay в големи зали в Обединеното Кралство сме. Случая е новият Mylo Xyloto, който излезе през октомври. Влезли сме с триста зора, защото нямахме пари да си купим билети навреме и над час се борихме със скалперите отвън. И разбирам няколко неща за себе си. Много харесвам Coldplay, колкото и кифленско да смятам, че е. Хaресвам и новия албум, слушам си го и ще си го купя. Харесвам и цигански сцени и обложки. Тази пред нас беше под формата на нещо като китара, по нея всички инструменти и техника нашарени във всякакви цветове, грифът се врязваше в правостоящата публика, тялото на китарата имаше платформа за тичане зад самата сцена, за да се порадват малко и хората отзад. Да, да, хора зад сцената, защото цялата 22 хилядна зала в Манчестър беше разпродадена. И то разпродадена не с празни места, които после остават от неуспелите да си продадат екстра билетите, а тотално разпродадена.

На първата песен се разбира защо са били толкова скъпи билетите – цялата зала светва от шарените гривнички, раздавани на входа. И е толкова красиво, че почваш да вярваш в Дядо Коледа.

Над хората падаха големи надути балони, хартиените буквички M и X, разбира се в 80-тарските електрикови цветове, се изстрелваха от машини над тичащия по грифа Крис, екраните бяха алтернативно кръгли и висяха навсякъде из залата. Явно много повлияни от 360 турнето на U2 и всякаквите различни сцени на Muse, но какво от това, беше и забавно и вълнуващо, и цялата обстановка успяваше да пренесе хората надалеч от всичко останало поне за мъничко.

Сетлистът беше хубав, разнообразен, липсваха ми страшно много неща, но това е нормално за група, която има пет албума и б-страни напълно достойни за живо изпълнение. Не знам и какво да напиша, всичко беше толкова направено за гледане, че глупаво да седя и да ви разкзвам картинки. Обаче препоръчвам много.

Till kingdom come, посветена на The Stone Roses (моята утеха за липсата на Life is for living). Не се вижда добре, но се чува хубаво

Viva La Vida, любимата на Крис Мартин, смята, че е най-добрата на Coldplay. Хората пееха нея на излизане от залата, бешe малко като на футболен мач.

Сет:

Mylo Xyloto
Hurts Like Heaven
Yellow
Lost!
Major Minus
In My Place
What If
Daylight
Violet Hill
God Put A Smile Upon Your Face
The Scientist
Up in Flames
Til Kingdom Come
Politik
Viva La Vida
Charlie Brown
Paradise
Encore:
Clocks
Fix You
Every Teardrop is a Waterfall

от Асето

Миналата седмица в холандския град Утрехт се проведе фестивала Le Guess Who?, събрал над 50 артисти от цял свят. Типичен зимен клубен фестивал провел се в 10 различни локации в центъра на града. Благодарение на холандската алтернативна музикална платформа 3voor12, на нашия сайт можете да видите няколко сесии на живо с банди, които се изявяваха в рамките на фестивалът. Сред тях личат имената на групи като Summer Camp, Zola Jesus, Suuns, Low. Приятно гледане.

Zola Jesus

Stephen Malkmus & The Jicks

Fruit Bats

Summer Camp

Givers

Suuns

Fools Gold

Still Corners

Okkervil River

Low

И този месец се случват доста интересни неща по нашите географски ширини. Нашите приятели No Age и Handsome Furs ще свирят съответно в Истанбул и Букурещ. Декември е и месецът, в който ще се проведе фестивалът Taksirat, който е най-голямото музикално събитие в съседна Македония, тази година с хедлайнери Kaiser Chiefs.

кога: 01.12.2011

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr

какво: The Maccabees (UK) http://www.myspace.com/themaccabees

билети: 55,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MBAA6/TURKIYE/en

кога: 02.12.2011

къде: Control Club, Bucharest, Romania http://control-club.ro

какво: When Saints Go Machine (DK) http://www.myspace.com/whensaintsgomachine

билети: 20 леи на място

кога: 03.12.2011

къде: Metropolis Arena, Skopje, Macedonia

какво: Taksirat Festival ( Kaiser Chiefs, Buraka Som Sistema, Asian Dub Foundation, Atari Teenage Riot + more ) http://www.taksirat.com.mk

билети: 35 лева http://web.ticketstream.cz/bgts/

кога: 06.12.2011

къде: Salon IKSV, Istanbul, Turkey http://www.saloniksv.com/

какво: The Antlers (US) http://www.myspace.com/theantlers

билети: 50,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MQS67/TURKIYE/en

кога: 07.12.2011

къде: Control Club, Bucharest, Romania http://control-club.ro

какво: Ping Ping (AT) http://www.myspace.com/pingpingband

билети: на място

кога: 07.12.2011

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr

какво: No Age (US) http://www.myspace.com/nonoage

билети: 33,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MBAC5/TURKIYE/en

кога: 08.12.2011

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr

какво: FM Belfast (IS) http://www.myspace.com/fmbelfast

билети: 44,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MBAG1/TURKIYE/en

кога: 10.12.2011

къде: Control Club, Bucharest, Romania http://control-club.ro

какво: Handsome Furs (US) http://www.myspace.com/handsomefurs

билети: 30 леи на място

кога: 10.12.2011

къде: Bios, Athens, Greece http://www.bios.gr/

какво: Josh T Pearson (US) http://www.myspace.com/joshtpearson

билети: на място

кога: 14.12.2011

къде: Salon IKSV, Istanbul, Turkey http://www.saloniksv.com/

какво: Junior Boys (CAN) http://www.myspace.com/juniorboys

билети: 50,50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MQS68/TURKIYE/en

кога: 15-16.12.2011

къде: Babylon, Istanbul, Turkey http://www.babylon.com.tr

какво: Apparat Band (DE) http://www.myspace.com/apparat

билети: 50 лири http://web03.biletix.com/etkinlik/MBAC8/TURKIYE/en

кога: 16.12.2011

къде: Principal Club, Thessaloniki, Greece http://www.principalclub.com/

какво: Hooverphonic (BE) http://www.myspace.com/hooverphonic

билети: 27,50  евро http://ticketpro.gr

от Явор (Specta)