Когато преди две години слушах за първи път Los Campesinos!  на живо,  опитах се да се поставя на мястото на тези момчета и момичета на моята възраст, за които буквално до преди три месеца никой не беше чувал. За какво ли мислеха те тогава :

And now the game is changing, and now the rules are thrown away…

Когато една музикална вълна си отива, повечето от вчерашните герои сякаш заживяват в клетка, която доскоро всъщност е била техен дом.Една малка част успяват да се преборят с промените, да станат част от тях и да запазят мястото си сред лидерите. Но има и трета възможна развръзка, която публиката често забравя, тъй като рядко й се напомня: да отхвърлиш тенденциите на настоящето, създавайки твое си време, което само ти си определяш как да тече, където сам определяш правилата.

Когато миналата година New Model Army посетиха за първи път България в тридесетгодишнината си история, отидох в 4КМ по-скоро воден от любопитство и слушал не повече от два пъти ‘Thunder and Consolation’ (1989). След концерта групата се появи на афтър партито и без особено притеснение се наредих до хората, слушащи ги от години (някои от времето, когато съм се раждал), подадох ръка на Джъстин Съливън и му казах:

– Здравей, аз съм най-новият ви фен!

-  Най-новият…имаш предвид…от тази вечер ли?!

Tomorrow is for those who can hear it coming.

(Дейвид Боуи)

Когато историята ще се обръща към първото десетилетие на 21-ви век, това винаги ще поражда смесени чувства. За много хора революцията вече не витае във въздуха, заменена е от посредствеността. Съвременната музиката е в криза, отдавна не е изкуство, а просто индустрия, фон на ежедневието, забавление за забавените в развитието си. Не малко са на мнение, че няма нищо създадено през последните години, което да е запомнящо се, иновативно, което да има силата да променя. Но това са глупости и слуховете за смъртта на музиката са силно преувеличени.