Гласът на Брендан Пери, бившата половина на мистичните Dead Can Dance, завладя препълнения 4KM на 28-ми март. Поредното събитие, организирано от Der Circle, се превърна в поредна сбъдната мечта за стотици. Час преди събитието, Пери намери време да отговори на няколко въпроса относно музиката си, носеща същата самобитност и изолираност от всичко излишно, каквато носи и самият той.

Докато ‘Eye of the Hunter’ е много личен и интимен албум, ‘Ark’ се очаква да е много по-глобален в посланията и тематиките си. Какво те провокира да направиш тази промяна?

Няколко неща: но основно духът на времето, това, което става във външния свят, в политически и екологични аспекти. Това оформи тематиката и лириките, усещането за драма в музиката.

‘Ark’ ще бъде по-близък до музиката на Dead Can Dance. Заради по-богатия звук на албума или има други нюанси, които го свързват с това, което си правил с Лиза Джерард?

‘Eye of the Hunter’ беше като една моя странност, показва една внушителна цикличност. Сам продуцирах и записах 80-85% от материала. Така че може да се каже, че това е моят свят. За разлика от ‘Ark’, този албум беше отклонение. Повече фолк и блус ориентиран, събра записи, правени в продължение на пет години. Беше…не точно експеримент, а…нещо, което ми се искаше да направя, във фолк-баладичния жанр, изследване в рамките на тази сфера, като връщане към това, което ме е дефинирало най-добре като музикант.

Заглавието свързано ли е с Ноевия ковчег (Noah’s Ark) или Кивота (Ark of Covenant)? Има ли религиозни препратки в песните?

Не, не точно, не е свързано с Кивота…

…какво има тогава в арката?

Една от най-ранните библейски истории е за човечеството, натоварено с отговорността да се вгледа в смисъла на живота, да може да извлече даровете му, да защити обитателите на земята, да бъде като постоянен пазител на света, да се отнася към него като нещо свещенно. Интересно е да свържем тематиката на албума така, погледнато от тази перспектива. Оригиналната история произлиза от Вавилонско време, не е еврейска история, датира от Стария Завет, от Книгата Битие. И след това кризата, през която светът преминава, и потопът, който се случва…

 

Има ли някаква промяна в усещането ти за песните в ‘Eye of the Hunter’, 11 години по-късно?

Не, не ги чувствам различни, тези песни живеят във вечността. Може би звучат различно, тъй като слухът ми се променя с годините. Да, звученето, отделните елементи в аранжимента и продукцията, но като цяло не, те са безсмъртни…съществуват цялостно, дори и без да мисля за музиката, няма нужда да я ‘чувам’.

Имаш два кавъра на Тим Бъкли (‘I Must Have Been Blind’ и ‘Dream Letter’ ) – какво те накара да запишеш тези песни?

Обичам това, което е направил Тим. Творчеството му е като основа, върху която да изследваш този баладично-трубадурски подход към композирането. Правейки кавър версии на негови песни е като възможност да надникна през ключалката. Той е бил много освободен в писането си…а и неговият диапазон, който е много предизвикателен и на свой ред предизвиква мен, моят регистър, да направя така, че да звучи цялостно, единствено с вокали и китара. Това беше основната причина и колкото повече работих по песните, толкова повече виждах в тях.

Казвал си, че не обичаш да работиш с други хора в студиото, но участваш в новия албум на Piano Magic (‘Ovations’). Как се случи да работиш с тях?

Това е изцяло тяхна песен. Бях нещо като гост-вокалист. Познавах Глен (бел.-Джонсън) от година и половина, и имах време да слушам песните му. Харесах това, което чух и установихме приятелски отношения. Всъщност не се бяхме срещали на живо, докато не се събрахме в студиото и не записахме двете песни (‘You Never Loved This City’ и ‘The Nightmare Goes On’).

Като по-млад си писал усилено поезия. Какво кара всеки ден да се занимаваш със създаване на музиката, а не с поезия или проза?

За мен това е едно и също. Музиката е поезия. И двете изискват в основата си диалогичност, която изследва човешките емоции, човешкото изразяване на чувства. И аз се чувствам като посланник на това, опитвам се да го обвържа с музиката, да си пасва като длан в ръкавица.  Музиката и лириката са вярни един на друг, начинът, по който изразяват чувствата.

Винаги си се вдъхновявал от класическата музика, но има ли нещо наскоро създадено, което да ти е повлияло?

По-скоро не. Може би по-модерните начини за правене на музика. Това, което слушам сега е музиката от 60-те и 70-те, която съм изпуснал тогава.  Много фолклор, доста психиделия. И също уърлд – например Харис Алекси, гръцка певица, може би я знаеш. Такъв тип музика…романтична.

С какво асоциираш България, културно?

Ами…Мистериите на Българските гласове! (усмихва се)…но България…не мога да си я представя визуално…за първи път съм тук. Интересно е да видя архитектурата, доколко прилича на европейската, какви са влиянията. Тук е като един културен миш-маш от…Хабсбургската империя, Русия естествено, Сталин…може би тези дървени къщи, това е по-характерно за България.  Но не мога да видя нещо типично българско в София,  може би го има в околностите.

от Светослав Тодоров (The Fein)

Снимки: Тихомир Рачев