КПД-0 отново и за последно

Иван, Еленко и Петър от КПД-0 ще бъдат за първи път заедно на сцена от близо десетилетие. Поводът: албумите им “II” (2002) и “Зад стените на голямата къща” (2004) ще се появят на двоен винил, под знака на Amek и Ugly Proud Records. Членовете на групата разказват повече около пътя си и защо искат концертът на 26 май в Mixtape 5 (B-Side) да е последен.

1(1)

Очаквания и реалност

Иван Шентов: Може би има повече публика за КПД-0 днес, отколкото преди 10 години. Винаги сме стояли малко странно на общия фон, но не мисля че сме изпреварили каквото и да е. Ние си бяхме навреме, даже малко встрани от времето. КПД-0 е това, което е, именно заради този шибан дисонанс в очакванията, нуждите и реалността.

Фактът, че тези парчета са докоснали някого е жесток подарък и признание, а преиздаването е възможност да превърнем КПД-0 в един цялостен обект и да теглим чертата. Без тази инициатива нашето събиране едва ли щеше да се случи… бяхме правили такъв опит през 2012 г. и не ни се получи много.

За мен този концерт е възможност да продължим напред, защото всъщност ние от години продължаваме напред по различни направления. КПД-0 си оставаше някакъв отворен гещалт, който виси и дебне хищно във фона.

Преди почти десет години групата практически се разтвори във въздуха в момент, в който това беше логично да се случи. Бяхме записали и издали жесток албум – „София Град“ – и бяхме сработени като състав, правихме яки концерти, някакви хора май ни харесваха. После нещата се преебаха. Специфични тежки проблеми ми попречиха да се изкефя истински на първите реални успехи, които сме имали като група – доста време след като създадохме КПД-0 през 2001 г. Просто трябваше да оцелея в този момент, и ми отне няколко години да се върна към правенето на музика. В това време КПД-0 е едно от нещата, които ужасно много са ми липсвали и затова и последния ни концерт е супер важен за мен.

Изобщо, КПД-0 може би ще остане едно от най-важните неща, които съм правил в живота си, КПД-0 също така се оказа и нещо много повече от едни момчета, които правят едни песни. Като почнахме с групата аз бях на 16 и аз пораснах в КПД-0, открих какво представлявам, кой съм, какво искам и какво ме прави мен самия, бих се с демоните си докато свирех в КПД-0. Но също така плочата и този концерт е последното нещо, което правим с групата. Така стоят нещата. И занапред да правим нещо заедно, то вече няма да е същото. Кръгът се затваря. И това е прекрасно.

Еленко Петров: Концертът е последен. Не усещам да имаме нагласа да продължим. Сега има повече публика, но това е заради парчетата, които сме записали преди повече от 10 години. И те работят за нас през цялото това време. Едва ли сме изпреварили каквото и да било. Просто хубавата музика си е хубава!

Уроци и дилеми

Петър Пейков: Всеки слушател припознава себе си в различните песни по различен начин и това никак не зависи от времето. От гледна точка на сегашния момент определено има много неща, които бих променил, но във времето, когато сме писали песните те са ни се стрували завършени. Те ни отразяват точно такива каквито сме били тогава.

Петър Пейков: По време на записите им най-готино беше, че разполагахме с малко време. Трябваше в рамките на по един ден да се справим с инструменталите и още по един, през който Иван да запише вокалите. Записвахме инструменталите винаги всички заедно – на живо, без много размотаване – каквото стане. Единственият качествен контрол беше, че в края на тези два дни избирахме най-доброто и това е – доста пънк. Сега знам, че това запази живинката в парчетата. А трудни моменти със сигурност е имало, но не съм се фокусирал много. По-скоро са били обвързани с личните проблеми на всеки един от нас, отколкото с проблеми в самата група.

Иван Шентов: Смятам, че най-доброто на КПД-0 е София Град, но в тези парчета има жесток заряд и много чистота, и може би затова всяка от тях е важна. Сега докато ги репетираме и ги свирим за първи път от толкова години си давам сметка, че тези парчета са нещо като дневник на една много важна част от живота ми. В тях сме ние с КПД-0, но в тях съм и аз самия със своите малки преживявания, уроци и дилеми.

Смятам, че четиритте парчета от „Зад стените на голямата къща“ са едни от най-емоционално заредените песни, които съм правил, а и които съм слушал. Тези 4 песни са един малък шибан кошмар.

Красотата на тези парчета е най-вече в това, че те са точно това, което са. Отне ми доста време докато ги приема като артефакт и като история за разказване, с несъвършенствата в записа и изпълнението им. Единствената песен с която не съм в мир е „Клишета“ – и до днес едновременно я обичам и мразя, може би защото в тези 7 минути са събрани всичката чистота и уязвимост, и в същото време целия ужас на моя пост-тийн.

Записвахме повечето песни през 2002 г. и не помня много от процеса. За „Зад стените“ се готвихме усилено и платихме много кинти, за да запишем в „хубаво“ студио, въпреки че това не си личи много от записите. За 2004 г. май беше ОК.

Най-важното

Петър Пейков: Никога не съм броил хората, които са били с нас на концертите. Имало е наши участия с малко публика, имало е и такива с малко публика плюс двама… За нас беше и е по-важно да оценяваме взаимно идеите си, да ги развиваме и да чуем как звучат заедно. Подобно на много ъндърграунд банди – кой ти се интересува от сцената изобщо? Как можеш да изпревариш нещо, с което не се състезаваш?

Иван Шентов: Най-позитивното е, че липсата на среда не ни погуби, защото създадохме своя собствена среда – групата КПД-0 – в която се чувствахме комфортно, ценни, важни и приети. Най-трудните моменти за мен, свързани с групата, са били винаги съмненията – в себе си, в смисъла на това, което правя, дали съм достатъчно добър… в крайна сметка се оказа, че най-важно е да не спираш да правиш музика. Оказа се, че не сме се провалили. Оказа се, че сме оставили нещо смислено след себе си.

vin

Билетите за концерта се продават на място и са на цена 10 лв. След изпълнението на КПД-0, очаквайте сет от Георги Згуров (Анимационерите).

Може да слушате Иван Шентов с новите му проекти, и да го четете в lunatic.bg. Поезията му намира място и в новия брой на Klaxon Press. Активен е и с Kontingent Records, под чието лого се появи новата касета на австрийската певица Алисия Еделвайс.

Петър е в BROND, които миналата година дебютираха с ЕР, а заедно с Еленко (Млък, Corecom) бяха част от GRДD.

Ние обичаме неочакваното

PTTD_photo

Psychedelic Trips to Death е млада група от Солун. Създадени са през 2010 г. и черпят вдъхновение от мрачния и суров звук на The Jesus and Mary Chain и Joy Division. През 2012 издават дебютния си албум Malibu, съдържащ ранни записи, които определят бъдещия звук на групата – звук от шумни китари, ледено студени бийтове и емоционални вокали. Две години по-късно излиза и EP-то “Love & Death”. Споделяли са една сцена с The Black Angels, The Underground Youth, Singapore Sling.

В момента работят по нов албум, който към края на 2016 г. ще бъде издаден от британския лейбъл Kinotone Records. Организаторите на Rocket Psyence проведоха интервю с PTTD, които ще можете да видите на живо на 13 май, първата вечер на двудневния клубен фестивал в малката зала на Mixtape 5.

Двудневни билети на цена 20 лв. са налични в Gaba Bar, Ателието, Neu Berlin, The Wrong Bar, Egg Bar, The Muse.

Началото

Всичко се случи съвсем естествено, когато бяхме на 16 години. Започнахме да слушаме рокендрол и малко след това у нас се появи нуждата да творим музика, за да изразим чрез нея различни неща, които ни вълнуват. Сформирахме Psychedelic Trips to Death, въпреки че изобщо нямахме представа как се свири на музикален инструмент.

Влиянията

Да чуем рокендрол за първи път беше събитие, което промени живота ни. Групи като The Stooges или The Cramps те карат да осъзнаеш, че няма граници, които си длъжен да спазваш и това е доста освобождаващо за един творец.

Ако трябва да сключим сделка с дявола и да споделим сцена с любима група, то това ще е концерт със Suicide.

Песен, която е неземно добра и мразим автора й, че ни е изпреварил в написването й? Не се бяхме замисляли от тази гледна точка, но в този случай бихме избрали “Venus in Furs” на The Velvet Underground.

Гърция

Тази сцена се разраства и се усъвършенства точно пред очите ни. Групи като A Victim of Society и Alien Mustangs са отличен нагледен пример за това.

Албумите

Malibu е компилация от ранни записи, които бяха направени на различни места. Те отразяват първата ера на групата. По това време записвахме и барабани, които по-късно бяха заменени от дръм машина.

Love & Death е EP, което включва две презаписани песни от Malibu и две нови. Записът на цялото EP ни отне точно един ден. Чувствахме се сякаш експериментираме и откриваме нови неща за самите себе си. Не бихме направили записите по различен начин, но винаги е добре да осъзнаеш какви са били грешките ти в миналото и да се постараеш да еволюираш.

Този път работим по различен начин. За нас е много вълнуващо, когато правим нещата така, както не сме опитвали преди. Записите ще започнат точно след участието ни на Rocket Psyence Fest. Новите песни ще бъдат изсвирени изцяло на живо и ще бъдат записани чрез аналогова апаратура. Като се има предвид това, те със сигурност ще звучат различно от предишните парчета. Също така, има разлика и в цялостния ни подход към писане на музика. Би могло да се счита, че това ще бъде нашият дебютен албум.

София

Най-добре е да не издаваме нищо и да изчакаме просто да се случи. Ние обичаме неочакваните неща.

Indioteque & Falshimento представят: Liima

Liima-by-AylinGungor-600pxLiima, една от най-иновативните съвременни скандинавски групи, ще представи дебютния си албум ii на 12 юни в Mixtape 5 (B-Side), по покана на проекта Indioteque и радиопредаването Falshimento.

Повечето на страницата на събитието.

Билети на промоционална цена може да намерите в Ticketlogic.

Trysth – Weeping Orbits (Balkansky Remix) – Indioteque premiere


Представяме ви Weeping Orbits на българската пост-метъл група Trysth в прочит на Иван Шопов и проекта му Balkansky.

Ремиксът е част от Soulchambers Reworked, който включва шест преработки от дебютния им албум. Участват още Mytrip, румънските проекти Environments и Modern Ghosts of the Road (където свири авторът на обложката Александру Даш), Ashtoreth от Белгия и One Tru Odd (Владо Ковачев, познат от Cigaretta, Lovers of The Bomb и The Reunions).

Може да намерите ремикс албума като лимитирана касета от Amek/Serpent Eve Records, дигитално от Mahorka и на концерта на Svin на 5 март в Mixtape 5 (част от фестивала на Alarma Punk Jazz).